Долни Подлог
| Долни Подлог Долни Подлог | |
| — село — | |
  Долни Подлог | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Кочани |
| Надм. височина | 309 m |
| Население | 476 души (2002) |
| Пощенски код | 2307 |
| МПС код | КО |
| Долни Подлог в Общомедия | |
Долни Подлог или Долни Подлак (на македонска литературна норма: Долни Подлог) е село в източната част на Северна Македония, част от Община Кочани.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на дъното на Кочанската котловина. Разположено е на малко повече от 1 километър от пътя Щип-Кочани. Долни Подлог се намира на между северните склонове на планината Плачковица и южните склонове на Осоговската планина.
История
[редактиране | редактиране на кода]В селето е имало средновековна отбранителна кула.[1]
В края на XIX век Долни Подлог е село в Кочанска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Подлакъ Долни има 70 жители българи християни, 100 турци и 12 цигани.[2]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Долни Подлог (Dolni-Podlog) има 80 жители българи екзархисти.[3]
При избухването на Балканската война един човек от Долни Подлог е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4] През 1913 година по силата на Букурещкия договор селото попада в Сърбия. На 13 февруари 1915 година сръбските окупатори убиват 43-годишния Петруш Василев заедно с 15-годишно дете. На 15-и същия месец сръбските окупатори отвличат българина Петре и изчезва безследно.[5]
През 1915-1918 и 1941-1944 година Долни Подлог, както и останалите части на Вардарска Македония, е под българско управление. В началото на 1944 година, според Иван Венедиков, който прекарва близо месец в селото, Долни Подлог брои 35 къщи. В местното училище, имащо четири отделения, преподава учителят Чомов от село Ръжево, Пловдивско, който се ползва с голям авторитет и освен учителски, упражнява и аптекарски и лекарски функции. Единственият жител на селото, настроен срещу България, е Черният Петруш, богаташ, сътрудничил на сръбските власти, намиращ се в конфликт с останалите жители.[6]
Църквата „Покров на Пресвета Богородица“ е започната в 1950 и осветена в 1967 година от митрополит Наум Злетовско-Струмишки.[7]
Според преброяване от 2002 в селото има 151 домакинства със 161 къщи.[8]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Долни Подлог
Петруш Подлъчки, македоно-одрински опълченец, четата на Симеон Георгиев[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Атанасова, Илинка. Културно наследство. - В: Кочани - монографија. Кочани, Општина Кочани, 2003. с. 90.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 226.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 843.
- ↑ Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 111 - 112
- ↑ Венедиков, Иван. Познайте ги по делата им. Българската интелигенция в моите спомени, София 1993, стр. 240-242.
- ↑ Грдовска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-04-07. Посетен на 31 март 2014 г.
- ↑ Официален сайт на Община Кочани Архив на оригинала от 2009-01-26 в Wayback Machine..
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 572.
| |||||||||||
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
