Иван Венедиков
български археолог, историк, траколог и филолог
Роден	Иван Йорданов Венедиков 10 януари 1916 г. София, Царство България
Починал	19 август 1997 г. (81 г.) София, България
Учил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	Археология, история
Работил в	Археологически музей в София Институт по тракология при БАН Национален исторически музей Софийски университет
Публикации	„Медното гумно на прабългарите“ (1983) „Златният стожер на прабългарите“ (1987)
Семейство
Баща	Йордан Венедиков
Братя/сестри	Петко Венедиков Бисера Венедикова
Съпруга	Вера Венедикова
Деца	Катерина Венедикова
Други роднини	Михаил Венедиков (братовчед(ка)) Димитър Венедиков (чичо) Йован Венедиков (прадядо) Стойко Бояджиев (пра-пра дядо)

Иван Йорданов Венедиков е виден български археолог, историк, траколог и филолог. Занимава се с тракийска и средновековна история, археология, изкуство и култура; българско културно - историческо наследство.

Иван Венедиков е роден в град София на 10 януари 1916 година. Произхожда от видния български род Венедикови.^[1] Завършва класическа филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1934 – 1939). Негови професори са Александър Балабанов, Димитър Дечев, Гаврил Кацаров, Веселин Бешевлиев, Богдан Филов, Петър Мутафчиев. Над половинвековната му научна кариера започва с „Фонетика на латинските надписи от българските земи“, издадена през 1942 година.

От 1941 до 1944 година като уредник в Античния отдел в музея в Скопие прави първите си разкопки и открива големия античен и средновековен град Баргала (Брегалница) и средновековния (от IX-Х век) Козяк.

От 1945 до 1973 година е уредник в античния отдел на Археологическия музей в София. През 1957 година е избран за младши научен сътрудник, а през 1962 година – за старши научен сътрудник в Археологическия институт с музей при БАН.

От 1973 до 1978 година работи в новосъздадения Институт по тракология при БАН, а от 1978 до 1986 година завежда отдел „Антична археология“ при Националния исторически музей в София и е сред неговите създатели. Професор е от 1981 година. Дълги години чете лекции по история на Тракия в Софийския университет.

В повече от 150 изследвания върху тракийската история, култура, изкуство и език въз основа на по-големия брой проучени паметници в сравнение с предшествениците си, Иван Венедиков показва мястото на траките в развитието на културата на Югоизточна Европа. Той смята, че и фригите и траките са се развивали под въздействието на по-старите източни култури. Прави периодизация на тракийското изкуство.

Занимава се с паметници и извори, характерни за конните народи в Тракия, като възстановява външния изглед на тракийската колесница и написва единствената монография по тази тема („Тракийската колесница“) през 1960 година.

Съставя изложба, посветена на тракийското изкуство, включваща най-хубавите паметници от цяла България (1972). Тя обикаля световните столици и увеличава престижа на България в чужбина и днес.

Изследването на прабългарски надписи и извори за прабългарите водят Венедиков до заключения, нови за времето си – че прабългарският език все още се е говорел в първата половина на IX век и че дори са правени опити да пишат на него. Установява и че Преслав е съществувал като голяма българска база още през първата половина на IX век. Установява и значението, изпълвайки с конкретно историческо съдържание, на много титли и длъжности на българските владетели и боляри. Посвещава монография на военното и административно устройство на българската държава (1979).

По време на работата си прави проучвания и разкопки, повечето от които са публикувани на български и чужди езици. От 1945 до 1949 година ръководи разкопките в Созопол, 25 години е научен ръководител на археологическите проучвания (включително и подводни) в Несебър (1949 – 1974). През 1971 година организира експедиция, която за първи път проучва скалните гробници на одрисите в Родопите. През 1975 година участва в проучванията на долмените в Странджа и Сакар. Наред с тези големи проучвания той се занимава и с по-малки, но интересни обекти: тракийското светилище при село Лиляче, нимфеума при село Каснаково, гробниците при село Ветрен и град Враца, тракийските колесници в Кюстендилско и много други.

• научни съвети на Археологическия институт с музей
• Институт по тракология при БАН
• Институт по изкуствознание при БАН
• Германски археологически институт – член-кореспондент
• Международна асоциация по гръцка и латинска епиграфика, Рим
• Македонски научен институт
• Българско нумизматично дружество

Венедиков е автор на около 250 научни труда, около 20 от тях монографични. Разделени са в областите: тракология (151), археология (43), прабългаристика (28), епиграфика (11), фолклор (10), праистория и ранножелязна епоха (9), езикознание (8), нумизматика и сфрагистика (6), етнография (3). Отделни публикации са свързани по-тясно със скитите, с Древна Персия, с античната география, тракийската топонимия, развитието на земеделието по нашите земи, проблемите на Възраждането и съвременността. Създател е и сценарист на телевизионни и документални филми и радиопредавания върху българската древност и средновековие.

Повече от 30 от научните му трудове са издадени в чужбина: Русия, Франция, Турция, Унгария, Англия, САЩ, Германия, Австрия, Канада, Индия, Чехословакия, Полша, Италия, Испания, Япония. Трудовете му са превеждани на руски, френски, турски, немски, английски, испански, чешки, полски, италиански и японски. Книгата „Тракийското изкуство“, написана от Иван Венедиков и Тодор Герасимов е преведена на 8 езика.

• „Земите по средния Вардар. Принос към античната география на Македония“. Скопие, 1943.
• „Тракийската колесница“. София, 1960.
• „Тайната на тракийските могили“. София, 1968.
• „Тракийското изкуство“. С Тодор Герасимов. София, 1973.
• „Съкровището от Летница“. София, 1974.
• „Медното гумно на прабългарите“. София, 1983.
• „Златният стожер на прабългарите“. София, 1987.
• „Панагюрското златно съкровище“. София, 1987.
• „Раждането на боговете“. София, 1992.
• „Познайте ги по делата им. Българската интелигенция в моите спомени“. I. София, 1993.
• „Прабългарите и християнството“. Стара Загора, 1995.
• „Тракийското съкровище от Летница“. София, 1996.

От 1995 до смъртта си е член на редакционната колегия на списание „Родина“ и от 1992 – на тази на списание „Нумизматика и сфрагистика“.

Баща му генерал-майор Йордан Венедиков е автор на голям брой трудове върху българската военна история през Средновековието, османско и ново време. Майка му е Екатерина Генадиева, сестра на известния български политик Никола Генадиев. И двамата му родители са потомци на известни родове от Македония с приноси в църковно-националното движение и изграждането на следосвобожденска България. Негов брат е видният български юрист и професор по гражданско и римско право Петко Венедиков. Има и друг брат близнак – Димитър.^[1] През 1942 г. Иван Венедиков се оженва за Вера Димитрова от Скопие, която е етнограф. С нея живее до края на живота си. Имат 2 дъщери, една от които е историчката Катерина Венедикова.

Чичо на Иван Венедиков е българският военен Димитър Венедиков.

На Иван Венедиков е наречена улица в квартал „Витоша“ в София (Карта).

• Юбилеен медал „Марин Дринов“ – по случай вековния юбилей на БАН
• Орден „1300 години България“
• Орден „Кирил и Методий“ I степен
• Юбилеен медал „100 години от Съединението“
• Почетна значка „Отличник на Комитета за култура“
• почетен гражданин на Несебър

• Иван Венедиков, Познайте ги по делата им. Българската интелигенция в моите спомени, София, 1993.
• За библиографията – Thracia XIV. In honorem annorum ХХХ Instituti Studiorum Thracicorum, Serdicae MMII

• От и за Иван Венедиков в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Научна литература, свързана с Иван Венедиков, в Google Наука

Нормативен контрол BNE BNF CONOR.BG FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN NKC NLG PLWABN IdRef VIAF

Портал „Биографии“          Портал „Археология“          Портал „Македония“          Портал „България“