Дмитрий Язов
съветски военен и политически деец
Язов при посещението си в САЩ, 1989 година.
Звание	маршал на Съветския съюз
Години на служба	1941 – 1994
Служи на	СССР  Русия
Род войски	Червена армия
Командвания	Средноазиатски военен окръг, Далекоизточен военен окръг, министър на отбраната на СССР
Битки/войни	Велика Отечествена война
Награди	Орден „Ленин“, Орден „Отечествена война“ и др.
Образование	Военна академия на Генералния щаб на Русия Военна академия „Фрунзе“
Дата и място на раждане	8 ноември 1924 г. Омска област, РСФСР
Дата и място на смърт	25 февруари 2020 г. (95 г.) Москва, Русия
Погребан	федерално военно мемориално гробище, Митишчи, Русия
Друга дейност	председател на Комитета в памет на маршал Георгий Жуков
Подпис
Дмитрий Язов в Общомедия

Дмѝтрий Тимофѐевич Я̀зов (на руски: Дмѝтрий Тимофѐевич Я̀зов) е съветски военен и политически деец.

Той е последният маршал на Съветския съюз (1990), предпоследният министър на отбраната на СССР (1987 – 1991), член на Държавния комитет за извънредното положение (Государственный комитет по чрезвычайному положению, ГКЧП) и участник в Августовския пуч в Русия от 1991 г. Член на ЦК на КПСС (1987), кандидат-член на Политбюро на ЦК на КПСС (1987 – 1990).

Роден е в Оконешниковски район на Омска област на 8 ноември 1923 г.^[1]

По време на Великата Отечествена война е ранен, като през годините ѝ е командир на взвод и заместник-командир на рота на Волховския и Ленинградския фронт. След войната Дмитрий Тимофеевич завършва Московското пехотно училище „Върховен съвет на РСФСР“, Военната академия „Фрунзе“ (1956) и Генералщабната академия (1962). Изпратен е в Куба по време на Карибската криза. През 1971 г. завършва Академия по обществени науки на ЦК на КПСС в Москва, и на следващата 1972 г. – Военнополитическата академия при Генералния щаб на Съветската армия „В.И.Ленин“. Язов постепенно се издига във военната йерархия и от 1970-те години командва последователно няколко военни окръга, включително Далекоизточния, където поддържа близки отношения с Юмжагийн Цеденбал и Ким Ир Сен. Началник на Главно управление „Кадри“ в Министерството на отбраната; армейски генерал от 1984 г.

Назначен е неочаквано с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 30 май 1987 г. за министър на отбраната на страната (след полета на Матиас Руст и оставката на Сергей Соколов). През първите 3 години на тази длъжност Язов остава армейски генерал, което е необичайно (от 1935 г. всички глави на военното ведомство са маршали на Съветския съюз, с изключение на Сталин, който, ставайки народен комисар по отбраната през 1941 г., до 1943] г. не е имал никакви звания). Едва през 1990 г. президентът на СССР Михаил Горбачов присвоява на Язов маршалско звание,^[2] което е последното в историята на СССР. Язов също така е и единственият маршал на Съветския съюз, роден в Сибир.

През март 1991 г. Дмитрий Тимофеевич е преназначен на поста министър на отбраната на СССР с указ на президента.^[3]

При Язов завършва Афганистанската война. Като консерватор той е доста непопулярен сред кръговете на поддръжниците на перестройката. През 1991 г. се присъединява към подготвянето на Държавния комитет за извънредното положение и от първите дни на създаването му влиза в неговия състав. По време на Августовския пуч по негова заповед в Москва навлизат танкове и друга тежка техника и се обсъжда планът за щурма на Белия дом.

Убедил се в провала на преврата, Язов се отправя във Форос при Горбачов и веднага при завръщането си е арестуван на летището. На 22 август 1991 г. е издаден указ на президента на СССР „За освобождаването на Д. Т. Язов от длъжността министър на отбраната на СССР“.^[4]

От затвора Дмитрий Тимофеевич се обръща към президента с послание, в което се разкайва и нарича себе си „стар глупак“. Освободен след разглеждането на делото, през февруари 1994 г. е амнистиран, уволнен в оставка^[5] и награден с поименно оръжие. По-късно участва в мероприятия на ветерани, присъства сред почетните гости на парадите на Победата и т.н. Нееднократно излиза със спомени за Държавния комитет за извънредното положение, поддържайки мнението, че заговор не е имало.

След оставката известно време Дмитрий Язов заема длъжностите главен военен съветник в Главното управление за международно военно сътрудничество към Министерството на отбраната на Руската федерация и главен съветник-консултант на началника на Генералщабната академия на въоръжените сили на Русия.^[6][7]

Член е на ръководните органи на редица обществени организации (в това число и на Комитета в памет на маршала на Съветския съюз Георгий Жуков,^[8] форума „Обществено признание“^[9] и др.)

Консултант на началника на Военно-мемориалния център на Въоръжените сили на Русия.^[10]

Женен (с втори брак). Има 4 деца и 7 внука.

Язов е последният маршал на СССР. Умира на 25 февруари 2020 г.

• Почетен Орден (2004 г.^[11])
• Два ордена „Ленин“ – 1971 и 1981 г.
• Орден „Октомврийска революция“ – 1991 г.
• Орден „Червено знаме“ – 1963 г.
• Орден „Отечествена война“ – I степен – 1985 г.
• Орден Червена звезда 1945 г.
• Орден „За служба на Родината във Въоръжените сили на СССР“ – III степен
• 19 медала
• 20 награди на други държави, в това число „Орден на Честта“ и орден „Че Гевара“.
• Орден „Св. Димитрий Донски“ – 2-ра степен (от Руската православна църква, 2005 г.^[12])

• Августовски пуч в Русия (1991)

• Язов Д. Т. Верны Отчизне. Москва. Воениздат. 1988 г.
• Язов Д. Т. Удары судьбы: Воспоминания солдата и маршала. Москва. „Палея“. 1999 г. ISBN 5-86020-256-X
• Язов Д. Т. Карибский кризис: Сорок лет спустя. Москва. „Мегапир“. 2006 г.
• Множество публикации^[13]

• ((ru)) Интервю на Язов във вестник „Комсомольская правда“
• ((ru)) Интервю на Язов във вестник „Страница С“ Архив на оригинала от 2010-09-29 в Wayback Machine.
• ((ru)) Интервю на Язов във вестник „Красная звезда“ Архив на оригинала от 2009-06-22 в Wayback Machine.
• ((ru)) Статията на Вихристюк З., Куджева Е. „Уроки жизни Маршала Язова Архив на оригинала от 2009-06-22 в Wayback Machine. на страницата blago-mh.ru
• ((ru)) Белов В. Профил на Маршал Язов на страницата profile.ru
• ((ru)) Биография на маршал Дмитрий Язов на страницата viperson.ru

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Язов, Дмитрий Тимофеевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контрол FAST GND ISNI LCCN NKC IdRef VIAF WorldCat

Портал „Биографии“          Портал „Военно дело“          Портал „Политика“          Портал „Съветски съюз“          Портал „Русия“