Георги Сугарев
български революционер
Роден	1876 г. Битоля, Османска империя
Починал	23 март 1906 г. (30 г.) Паралово, Османска империя
Учил в	Битолска българска класическа гимназия
Семейство
Братя/сестри	Христо Сугарев Вангел Сугарев
Георги Сугарев в Общомедия

Георги Костов Сугарев с псевдоними Вълкан, Митре^[1] е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Георги Сугарев е роден през 1876 г.^[2] в град Битоля, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Семейството му е крайно бедно и Сугарев едва завършва четвърти клас на Битолската гимназия. Майка му Донка Сугарева (1846-1932) и братята му Христо, Вангел, историк и автор на статията „Българската националност на македонците“ (The Bulgarian nationality of the Macedonians)^[3] и Михаил емигрират в САЩ и активно участват в дейността на Македонската патриотична организация^[4] Става учител първо в Демир-Хисарско, Кичевско, Поречието, а накрая и в Битоля. Ръководи градска терористична група на ВМОРО заедно с Нечо Егренец, Ристе от село Будаково, Боше от село Трап, Аце Коларчето, Тодор Фурнаджията от село Лажец, Йосиф от Жабени, а във втора група са Иван Кафеджията, Кочо Песнаджиев, Миалече Лисолаец, Михаил Димев и Начо Дживджанов. Подпомага дейността на Георги Попхристов, който пише за него:

През 1901 година става четник в Крушевската чета на Никола Русински. Същата година е избран за член на Битолския окръжен революционен комитет на ВМОРО, но през февруари 1902 година минава в нелегалност след избухването на Йосифовата афера^[6]. Проявява водачески умения, като сплотява четниците си, а селяните убеждава за каузата на организацията. Сугарев е делегат на Смилевския конгрес на Битолски окръг. В началото на Илинденско-Преображенското въстание е битолски войвода, а по-късно става горски началник в Гяватоколския район като участва в редица сражения. Георги Сугарев убива своят роднина Ристе (Христо) от Секирани, за когото се е смятало, че е предал четата на Парашкев Цветков.

Заедно с войводите Христо Узунов и Дякон Евстатий помагат на Даме Груев да възстанови организацията след потушаването на въстанието. Сугарев участва в работата на Прилепския конгрес на ВМОРО в 1904 година^[7]. До зимата на същата година, когато Георги Сугарев заминава на лечение в България, е възстановена голяма част от мрежата на ВМОРО в района. Започва борба със сръбската пропаганда в областта Азот в края на лятото на 1905 година. Координира действията си с велешките войводи Панчо Константинов и Иван Наумов Алябака, по-късно заминава за Битоля, за да уговори съвместни действия на четите от Битолския и Скопския революционен окръг. Помагат му още Петър Юруков и Петър Радев – Пашата.^[8]

През март 1906 година начело на четата си Георги Сугарев се отправя към Мариово, за да противодейства на активизиралите се гръцките андартски чети. Поради предателство, за което впоследствие е обвинен битолския ръководител на ВМОРО и личен противник на Сугарев, Петър Лигушев, на 23 март (5 април нов стил) 1906 г. четата е обкръжена над Параловския манастир край височините Карпите от многобройни турски части и след ожесточен бой е напълно унищожена.^[10] Георги Сугарев е тежко ранен и се самоубива, а двамата четници Петко Кънев и Кръстю Буфчето от Буф се спасяват с помощта на местни селяни^[11]. След смъртта на Георги Сугарев са открити част от архивите му и избухва Лигушевата афера.^[12]

Смъртта на ползващия се с голям авторитет в редовете на ВМОРО Георги Сугарев е сериозен удар върху освободителното движение в Македония и Одринско.^[14] Както пише Алберт Сониксен:

„Заплакало e Мариово“ е песен посветена на именития войвода.

Според Коста Църнушанов Георги Сугарев е прототип на героя на Димитър Талев от романа „Гласовете ви чувам“, войводата Петър Донев Караджа.^[16]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Георги Сугарев

• Заплакало e Мариово, за Георги Сугарев - изпълнява Любка Рондова в

• 
  Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Сугарев (14-и в първата колона)
• 
  Гробът на Георги Сугарев, разрушен от комунистическите власти след 1944 година
• 
  Надгробният паметник на Георги Сугарев днес
• 
  Георги Сугарев и Христо Узунов

Портал „Македония“