Веселин Ханчев
| Веселин Ханчев | |
| български поет и публицист | |
| Роден | Веселин Симеонов Ханчев
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Работил | писател, драматург, дипломат |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение |
| Известни творби | „Добрият ученик“ |
| Награди | Димитровска награда (1960, 1962) |
| Семейство | |
| Баща | д-р Симеон Ханчев |
| Майка | д-р Невена Азманова – Ханчева |
| Деца | 2 |
Веселин Симеонов Ханчев е български поет, публицист, преводач, заслужил деятел на културата (1963).[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 4 април 1919 г. в Стара Загора. Учи в родния си град и право в Софийския университет (1941). Участва във Втората световна война (1944–1945).
Литературен уредник (1938–1943) във вестник „Литературен глас“, началник на отдел за литература и изкуство в Радио София (1945), драматург в Народната опера (1949–1951) и в Сатиричния театър в София. Член е на БКП от 1944 г.
Съветник по културните въпроси в посолството на България във Варшава (1962–1964) и Париж (1964–1966).
Умира на 4 ноември 1966 г. в София.
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Родителите на Веселин Ханчев са Невена Азманова и Симеон Ханчев. Невена Азманова е старозагорка, завършила Девическата гимназия в родния си град. Учи медицина в Лозана, Швейцария, но се дипломира в Нанси, Франция. Там се запознава с д-р Симеон Ханчев и когато се прибират в България, се женят. През 1910 г. д-р Невена Азманова – Ханчева и д-р Симеон Ханчев откриват собствена клиника с детско и акушеро-гинекологично отделение. Семейството има три деца: Милка, Веселин и Здравко, който е лекар в Швейцария. Веселин Ханчев има две дъщери – Румяна и Елка.[2]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]За пръв път печата през 1934 г. Сътрудничи на вестниците „Час“ и „Литературен глас“, след 1944 – на всички периодични литературни издания. В първата му стихосбирка, „Испания на кръст“, посветена на Испанската гражданска война (1936–1939), преобладава пацифистичният протест. Етап в творческото развитие на Ханчев е стихосбирката „Стихове в паласките“ – лиричен дневник на героизма и мъжеството на българския войник във Втората световна война. Гражданските и интимните вълнения на поета винаги са в единство и хармония.
Ханчев е автор на пиеси – „Злато“, „Отровен гълъб“, „Двамата и смъртта“, и на нереализирания филмов сценарий „Крали Марко“.
Превежда „Героична комедия“ от Едмон Ростан (1961), творби от френски (Жак Превер) и руски поети.
Негови стихотворения са преведени на немски, полски, румънски, руски, украински, унгарски, френски, чешки, японски и други езици.
Отличия
[редактиране | редактиране на кода]Той е лауреат на Димитровска награда за 1960 г. и 1962 г.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Испания на кръст, стихове, София: Печатница България, 1937, 56 страници.
- Избрани стихове, София: Полиграф, 1948 г
- Знаме на дружбата, стихотворения за пионери, 1952
- Луиджи, поема, София: Народна младеж, 1953, 40 с.
- Стихове в паласките, София: Държавно военно издателство, 1954 (1957, 1960)
- Смешен пантеон, София: Български писател, 1957, 102 с.
- Лирика, София: Български писател, 1960, 110 с.
- Машината на времето, 1960
- Роза на ветровете, стихотворения, Варна: Държавно издателство, 1960, 36 с.
- Чудната врата, стихове за деца, 1960
- Лирика, 1961
- Стихотворения, 1962
- Пъстро ято, стихове за юноши, София: Народна младеж, 1963, 104 с.
- За да останеш, избрана лирика, София: Български писател, 1965, 184 с.
- Свирепият славей, сатирични стихотворения, София: Профиздат, 1965, 94 с.
- Стихотворения, 1966 (II изд. на Библиотека за ученика)
- Стихотворения, 1966
- Малки пиеси за големи сърца, едноактен театър, София: Български писател, 1967, 154 с.
- Избрани произведения, под ред. и с предговор на Емил Петров, София: Български писател, 1969, 394 с.
- Избрани творби, София: Български писател, 1976 (1980, 1986)
- Жив съм, стихове, Пловдив: Христо Г. Данов, 1987, 200 с.
- Десетте лица на щастието, стихове, София: Хемус, 2000, 342 с.
- За него
- Симеон Правчанов, Веселин Ханчев, София: Български писател, 1971, 130 с.
- Веселин Ханчев 1919-1966: Био-библиографски указател, съст. Стоян Стаев, Християна Илиева, Елена Фурнаджиева, София: Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий“, 1989, 256 с.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кратка българска енциклопедия. София, Издателство на БАН, 1969, том 5, стр.342.
- ↑ Внук на Веселин Ханчев подава ръка на Стара Загора, nbp.bg, 18 юли 2019 г.
- Чернокожев, Вихрен. // Речник по нова българска литература 1878 – 1992. София, Хемус, 1994, с. 395 ISBN 954-428-061-8
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Произведения на Веселин Ханчев в
Моята библиотека - Веселин Ханчев в Словото
- Веселин Ханчев в Литературен свят
- Веселин Ханчев. Жив съм (аудио), YouTube, изпълнява Васил Бялоцърковски
- Веселин Ханчев. Не, не мога да спя (аудио), YouTube, изпълнява Васил Бялоцърковски
|
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
