Астън Мартин
База	Силвърстоун Великобритания
Основател	Лайнъл Мартин
Директори	Майк Крак
Известни пилоти	Рой Салвадори Карол Шелби Морис Третинян
Шаси	AMR24
Двигател	Mercedes M15 E Performance
Гуми	Пирели
Участие във Формула 1
Дебют	1959 Голяма награда на Нидерландия
Активност	1959 – 1960, 2023 –
Състезания	82
Шампион	0
Шампион при пилотите	0
Победи	0
Общо точки	470
Първи позиции	0
НБО	2
Място за сезон 2023	5о (280 точки)
Последен старт	2024 Голяма награда на Испания

Астън Мартин (на английски: Aston Martin) е британски производител на автомобили, който през различни периоди участва във Формула 1 под различни форми. Към 2024 г. „Астън Мартин“ е представен в Световния шампионат на Формула 1 като конструктор от свой отбор – „Астън Мартин Арамко Ф1“ (на английски: Aston Martin Aramco F1 Team). Централата му е разположена в селцето Силвърстоун, Великобритания.

Отборът е собственост на Лорънс Строл.^[1] От сезон 2023 пилоти на отбора са Фернандо Алонсо и Ланс Строл.

През 1959 и 1960 г. болиди на „Астън Мартин“ се състезават във Формула 1 за отбора на Дейвид Браун Корпорейшън. „Астън Мартин“ участва за първи път самостоятелно във Формула 1 през сезон 1959 г., където дебютира DBR4 – модел, разработван в продължение на четири години и използващ собствен двигател. Месец по-късно два болида, пилотирани от Рой Салвадори и Карол Шелби, печелят второ и шесто място и подобряват рекорда за най-бърза обиколка на Интернешънал Трофи на пистата Силвърстоун, състезание, което не е част от официалния календар. Тези сравнително добри резултати обаче не могат да бъдат пренесени и на състезанията от официалния календар на Формула 1. DBR4 е с предно разположен двигател, а конкурентите вече имат предимството на задно разположения,^[2] освен това дългият период на разработка води до това, че използваните технологии вече не са върха на техническите постижения в автомобилния спорт. При официалния дебют във формулата на Гран При на Холандия двата болида на Астон Мартин отпадат още в началните обиколки заради повреда в двигателя. Отборът участва на още три състезания през сезона, като Салвадори записва две шести места, а Шелби – осмо.^[3] Така сезонът завършва без спечелена точка.

За следващия сезон DBR4 е преработен и така се появява по-малкият и по-лек DBR5. Тъй като този болид още не е готов, на Интернешънал Трофи и Голямата награда на Нидерландия отново е използван DBR4, но без успех – десето място и отпадане в Англия и неявяване на старта в Холандия, породен от спор за стартовата такса. DBR5 е използван само на едно състезание (Голямата награда на Великобритания, което завършва на 11 място с отпадане), преди да се стигне до извода, че бъдещето принадлежи на болидите със задно разположен двигател. „Астън Мартин“ се оттегля от състезанията, а двата DBR5 са дадени за скрап през 1961 г.^[4]

Един от четирите DBR4 (от тях до днес са запазени три)^[2] е изпратен в Австралия, където 2.5-литровият двигател е заменен от трилитров (затова този болид е известен като DBR4/300). Лекс Дейвъсън и Биб Стилуел се състезават с него в австралийски и новозеландски надпревари с болиди.

През 2009 г. Продрайв на Дейвид Ричардс подава документи за участие в сезон 2010 на Формула 1.^[5] Предвидено е отборът да получава техническа помощ и двигатели от Макларън Мерцедес, като през 2010 г. той се казва Продрайв F1, а от 2012 г. ще се състезава под името Астън Мартин.^[6] Счита се, че различните наименования са продиктувани от клауза в договора между Ричардс и Форд, според която за определен период от време той няма право публично да използва „Астон Мартин“. Самият Ричардс има опит във Формула 1 като технически директор на Бенетон в периода 1997 – 1998 г.^[7] и шеф на БАР в периода 2001 – 2004 г.^[8] Продрайв F1 обаче не е сред трите одобрени от ФИА отбори.

През 2020 г. британският производител на спортни автомобили е придобит от консорциум от инвеститори, воден от канадския милиардер Лорънс Строл.^[3][9] Строл получава правата да използва името на автомобилния производител за своя отбор, известен преди това като „Рейсинг Пойнт“. Така след 60-годишно отсъствие през 2021 г. Астън Мартин се завръща във Формула 1, използвайки двигатели на „Мерцедес“ за своите болиди, и според „Таймс“ ще остане в шампионата до 2030 г. Строл инвестира значителни суми в обновяване на инфраструктурата, включително нова фабрика и модерен аеродинамичен тунел, и допълнителен персонал.^[10]

През сезон 2023 г. британският отбор печели 8 подиума и финишира на пето място при конструкторите. Успехите във Формула 1 се отразяват положително и на продажбите на автомобилите на „Астън Мартин“.^[10]

Петролната компания „Арамко“ от Саудитска Арабия е главен спонсор и основен партньор на „Астън Мартин“, съответно името ѝ е част от името на отбора.^[11][12]

Договорът с двукратния световен шампион Фернандо Алонсо е със срок поне до 2026 г.^[10]

През януари 2024 г. Андор Хегеудс, бивш член на екипа на „Ред Бул“ става старши конструктор на отбора.^[13]

На 12 февруари 2024 г. „Астън Мартин“ представя новия си болид за сезон 2024 г. – AMR24. Новият болид е в зелени цветове и е първият, който излиза от новата фабрика на „Астън Мартин“ в Силвърстоун. В същия ден са представени и новите шосейни модели Vantage и Vantage GT3.^[14][15][16]

На 28 май 2024 г. е обявено, че бившият шеф на „Ферари“ във Формула 1 – Матиа Биното, ще заеме позицията на главен технически директор в „Астън Мартин“ след като изтече едногодишното му ограничение след раздялата с Ферари.^[17]

През 2026 екипът предстои да започне да използва двигатели на „Хонда“ като част от партньорство с японския производител.^[1][12][18]

1959	Отбор	Пилоти	ГЛВ	200	ИНТ	МОН	ИНД	ХОЛ	ФРА	ВЕЛ	ГЕР	ПОР	ИТА	ИГК	ССТ	САЩ				Т.
	Дейвид Браун Корпорейшън	Салвадори			2			отп.		6		6	отп.							0
		Шелби			6			отп.		отп.		8	10
1960	Отбор	Пилоти	ЮАР	СБА	АРЖ	ГЛВ	ИНТ	МОН	ИНД	ХОЛ	БЕЛ	ФРА	ВЕЛ	ССТ	ПОР	ИТА	ЛОМ	ИГК	САЩ	Т.
	Дейвид Браун Корпорейшън	Салвадори					отп.			дис			отп.							0
		Трентинян					10						11
С удебелен шрифт са състезанията от официалния календар, с наклонен – неофициалните.

• Официален сайт
• The Official Formula 1 website // Посетен на 24 юни 2024.