АК-100
Две установки АК-100 на големия противолодъчен кораб „Адмирал Виноградов“
История на производството
Страна на производство	СССР
Производител	Завод Арсенал, Ленинград
Година на производство	1967 г.
История на службата
Години на експлоатация	от 1978 г.
На въоръжение в	СССР Русия
Характеристики на оръдието
Марка на оръдието	А-214
Калибър, mm	100
Дължина на ствола, mm/калибра	5900/59
Маса на снаряда, kg	15,6
Начална скорост на снаряда, m/s	900
Принцип на зареждане	Унитарно автоматично зареждане
Скорострелност, изстрела/минута	60
Характеристики на артилерийската установка
Марка на АУ	АК-100
Обща маса на АУ, kg	35 700
Радиус на завъртане по стволовете, mm	5552
Дължина на отката, mm	510
Ъгъл на вертикално насочване на ствола, °	-10°/+85°
Ъгъл на завъртане, °	360°
Максимална скорост на ВН, °/s	30
Максимална скорост на ХН, °/s	35
Максимална далечина на стрелбата, m	21 500
Брониране	противоосколъчно
АК-100 в Общомедия

АК-100 е съветска едностволна корабна артилерийска установка с калибър 100 mm. Артустановките от този тип са въоръжение на стражеви кораби проект 1135, стражеви кораби проект 1154, големи противолодъчни кораби проект 1155, атомният крайцер „Адмирал Ушаков“ и ТАКР „Адмирал Флота Советского Союза Горшков“^[1].

Решението за започване на разработката на новата 100 mm АУ е прието в края на юни 1967 г., тактико-техническото задание е готово към септември. Проектирането и изготовлението на опитния образец изпълнява през 1967 г. КБ ПО „Арсенал“, установката получава заводски индекс ЗИФ-91. Държавните полигонните изпитания започват на 15 март 1973 г. На въоръжение установката е приета през 1978 г. с името АК-100 (шифър на оръдието – А-214)^[1].

Насочването се осъществява от система за управление на огъня „Лев-114“ с РЛС МР-114, прицелът е „Конденсор-214А“. На някои съдове се използват радиолокационната станция МР-145 и СУО „Лев-145“. Далечината на съпровождение на целите е 40 km. Системата за управление на стрелбата е Т-91-Е (разработка на КБ „Аметист“, Москва).

АК-100 e 100 mm едностволна установка с водно охлаждане на външната повърхност на ствола. Бойното отделение представлява въртяща се платформа с люлеещата се част на 100 mm оръдие. Механизми за вертикално и хоризонтално насочване, елеватор за подаване на снарядите и системата за охлаждане на ствола на оръдието. От въздействията на обокръжаващата среда и осколките от артилерийски снаряди разположените в бойното отделение механизми и агрегати са защитени от брониран купол, изграден от листове заварена алуминиева броня. Размерите на кулата са значително по-големи от размерите на кулите на артустановките аналогичен калибър в западните страни, което се обяснява със запазената в нея възможност за резервно ръчно управление на стрелбата от самата кула.

Оръдието има ствол-моноблок с дължина 59 калибра, снабден с клинов вертикален затвор и система за външно непрекъснато охлаждане със забордна вода. Механизмите на автоматиката на оръдието работят за сметка на използването на енергията на отката.

Стрелбата се води с изстрели с унитарно зареждане (патронно) от три типа: осколочно-фугасните УОФ-58 и зенитните УЗС-58 и УЗС-58Р. Изстрелът УОФ-58 включва снаряд ОФ-58 с тегло 15,6 kg. Теглото на взривното вещество в снаряда е 1,53 kg, снарядът е комплектуван с ударния взривател В-429. Зенитните изстрели УЗС-58 и УЗС-58Р са предназначени за стрелба по крилати ракети и самолети. Изстрелът УЗС-58 има снаряд ЗС-58 с дистанционен взривател ДВМ-60М1, а изстрелът УЗС-58Р – снаряд ЗС-58Р с радиолокационен взривател АР-32. Радиолокационният взривател осигурява детонирането на снаряда на разстояние 5 m от крилата ракета и 10 m от самолет. При това се гарантира поразяването на летателния апарат.

• Широкорад А. Б. Советская корабельная артиллерия. СПб, Велень, 1995. ISBN 5-85817-009-9. с. 80.
• Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. Минск, Харвест, 2000, 1156 с. ISBN 985-433-703-0.

• 100 mm/70 (3.9") AK-100 ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно АК-100

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „АК-100“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​