STS-63

STS-63
	STS-63
Данни за кораба
Име на кораба	„Дискавъри“
Полет на совалка №	67
Полет на „Дискавъри“ №	20
Стартова площадка	КЦ Кенеди, стартова площадка 39B
Старт	3 февруари 1995 05:22:04 UTC
Кацане	11 февруари 1995 11:51:40 UTC
Място на кацане	КЦ Кенеди, писта 15
Продължителност на полета	8 денонощия 6 часа 29 минути 36 секунди
Брой обиколки	129
Изминато разстояние	4 816 454 км
Височина на орбитата	394 км
Апогей	341 км
Перигей	306 км
Наклон на орбитата	51,6°
Период	91 мин
Маса	при старта: ? кг; при кацането: ? кг; полезен товар: 8641 кг
NSSDC ID	1995-004A
NORAD ID	23469
Данни за екипажа
Членове на екипажа	6
Снимка на екипажа
	; от ляво надясно седнали: Джанис Вос, А. Колинс, Уитърби, В. Титов, прави: Харис, Фоул
Свързани космически мисии
STS-66	STS-67
	STS-63 в Общомедия

STS-63 e шестдесет и седмата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и двадесети полет на совалката Дискавъри. Това е първата мисия, пилот на която е жена – Айлин Колинс.

Екипаж

Основен екипаж

Пост	Астронавт
Командир	Джеймс Уитърби трети космически полет
Пилот	Айлин Колинс първи космически полет
Специалист на мисията 1	Майкъл Фоул трети космически полет
Специалист на мисията 2	Джанис Вос втори космически полет
Специалист на мисията 3	Бърнърд Харис втори космически полет
Специалист на мисията 4	Владимир Титов (РКА) четвърти космически полет

Дублиращ екипаж

Пост	Астронавт
Специалист на мисията	Сергей Крикальов (РКА) за В. Титов

Броят на полетите е преди и включително тази мисия.

Полетът

Основната цел на мисия STS-63 е извършване на среща и приближаване до руската космическа станция „Мир“. Това се прави с цел проверка на летателните техники, комуникации и навигация във връзка с предстоящото първо скачване на совалка със станцията (мисия STS-71).

Допълнително са планирани 20 експеримента в лабораторията Spacehab-3, извеждане и повторно прибиране на борда на спътника Spartan-204, както и едно излизане в открития космос.

Част от експериментите са:

Cryo Systems Experiment (CSE);
the Shuttle Glow (GLO-2);
Orbital Debris Radar Calibration Spheres (ODERACS-2);
the Solid Surface Combustion Experiment (SSCE);
the Air Force Maui Optical Site Calibration Test (AMOS);
the Midcourse Space Experiment (MSX) и др.

Първият ден от полета преминава в серия от маневри, които да доведат совалката до височината на орбита на орбиталната станция „Мир“. Планът предвиждал совалката да се доближи до не по-близо от 10 метра от станцията, а след това да направи обиколка около нея. Въпреки възникналите проблеми с маневрените двигатели совалката доближава станцията на 11,3 м. Полетът в това състояние продължава около 10 минути, след което совалката се отдалечава на около 122 м и прави обиколка около станцията по време на която са направени много снимки.

На третия ден от полета е освободен за автономен около 40-часов полет спътникът SPARTAN-204 (от английски: The Shuttle Pointed Autonomous Research Tool for AstroNomy-204). Спътникът е оборудван с ултравиолетов спектрограф за заснемане на далечни небесни обекти за изследване състава на околозвездното пространство. На 9 февруари SPARTAN-204 е прибран обратно на борда чрез дистанционния манипулатор на совалката.

Малко след това специалистите на мисията Майкъл Фоул и Бърнърд Харис излизат в открития космос, по време на което основната задача е изпробване на модернизирани костюми за космически разходки с подобрена термоизолация. Това е двадесет и деветата космическа разходка в историята на Спейс шатъл, а Б. Харис става първият афроамериканец, осъществил такава.

Параметри на мисията

Маса:
- При старта: ? кг
- При кацането: ? кг
- Полезен товар: 8641 кг
Перигей: 306 км
Апогей: 341 км
Инклинация: 51,6°
Орбитален период: 91.0 мин
Приближаване до станцията „Мир“ на 11 m на 6 февруари 1995 – 19:23:20 UTC.