Същински бои
| Същински бои | ||||||||||||||||||||||||||
.jpg) Боа удушвач (B. constrictor) | ||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||
Gray, 1825 | ||||||||||||||||||||||||||
| Същински бои в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Същинските бои (Boinae) са подсемейство бои, обитаващи Централна и Южна Америка, Африка и Югоизточна Азия. То обединява най-едрите змии от семейство Боидни (Boidae).[1]
Телата на същинските бои са по-дълги и по-тежки от тези на пясъчните. Те са приспособени да улавят по-едра плячка в тропиците, като по-големите им размери спомагат за по-стабилно улавяне, а по-голямата сила за по-лесно удушаване на плячката, която тъй като е по-едра има и по-големи съпротивителни възможности.
Разпространение и местообитание
[редактиране | редактиране на кода]Същинските бои обитават тропическите райони преди всичко на Централна и Южна Америка, но някои видове се срещат и в Африка, Югоизточна Азия и Нова Гвинея.[1]
Хранене
[редактиране | редактиране на кода]Плячка на боите стават влечуги, земноводни, птици и гризачи, а анакондите ловят и големи животни като тапири, капибари, крокодили, елени, дори ягуари.
Класификация
[редактиране | редактиране на кода]Представителите на това подсемейство включват най-големите змии на планетата. Най-едрият представител на семейство бои е анакондата, която със своите 11 m дължина и тегло 270 kg е най-едрата змия в света. Други представители на това семеиство са императорската боа и боата удушвач (също наричана „червено-опашата боа“). Открити са 30 вида същински бои, разпределени в пет рода.[2]
Подсемейство Същински бои
- Род †Титанобои (Titanoboa) Head et al., 2009
- Род Бои (Boa, Sanzinia) Linnaeus, 1758
- Род Малайско-тихоокеански бои (Candoia) Gray, 1842
- Род Дървесни бои (Corallus) Daudin, 1803
- Род Дъговидни бои (Epicrates) Wagler, 1830
- Род Анаконди (Eunectes) Wagler, 1830
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б McDiarmid RW, Campbell JA, Touré T. 1999. Snake Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference, vol. 1. Herpetologists' League. 511 pp. ISBN 1-893777-00-6 (series). ISBN 1-893777-01-4 (volume).
- ↑ Boinae // ITIS. Посетен на 8 юли 2008.
|
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
