133 mm универсално оръдие QF Mark I 5.25" QF Mark I
133-mm оръдия QF Mark I в двуоръдейна кула на линкора „Кинг Джордж V“
История на производството
Разработено	1935 г.
Страна на производство	Великобритания
История на службата
Години на експлоатация	1940 – 1966 г.
На въоръжение в	Великобритания ВМС на Великобритания
Войни и конфликти	Втора световна война
Характеристики на оръдието
Марка на оръдието	Mk I, Mk II
Калибър, mm	133
Дължина на ствола, mm/калибра	6998
Дължина на канала на ствола, mm	6668/50
Тип затвор	Клинов затвор
Маса на оръдието със затвора, kg	4362
Маса на снаряда, kg	36,3
Начална скорост на снаряда, m/s	814
Принцип на зареждане	Разделно-гилзово зареждане
Скорострелност, изстрела/минута	7 – 8
Характеристики на артилерийската установка
Възвишение (max)	+70°
Снижение (min)	-5°
Максимална далечина на стрелбата, m	21 400
Досегаемост по височина, m	15 000
133 mm универсално оръдие QF Mark I в Общомедия

5,25" QF Mark I е 133-mm британско универсално оръдие, използвано в Кралския флот на Великобритания по време на Втората световна война. На въоръжение при линейните кораби тип „Кинг Джордж V“, линкора „Вангард“, ПВО крайцерите тип „Дидо“ и подобрен „Дидо“, планирано е да се поставя и на линкорите от типа „Лайън“. Разрабатено е като оръдие, способно с еднаква ефективност да поразява надводни цели тип „разрушител“ и да се бори с авиация. Като зенитно оръдие се оказва слабоефективно.

Оръдието има самоскрепена конструкция със свободен лайнер и полуавтоматичен клинов затвор. Живучестта на ствола първоначално е 750 изстрела с пълен заряд, с внедряването на новите сортове барути тя е доведена до 2000 изстрела. Зареждането е разделно-гилзово, което в съчетание с големия брой ръчни операции предопределя сравнително ниската за универсално оръдие скорострелност. Използва снаряди от два типа: полубронебойни с дънен взривател и фугасни, с челен механичен взривател, към края на войната за 133-mm оръдия до половината от фугасните снаряди имат радиолокационен взривател.^[1] Освен това има и с осветителни снаряди.

Ефективността на артилерията по леки надводни кораби се оценява като напълно достатъчна. Далечината на стрелба стига за бой с всеки вид лек кораб.^[2]

Пригодността на оръдието против въздушни цели се оказва съмнителна. Голямата досегаемост по височина (15 km) при ъгъл на възвишение 70° като че ли позволява воденето на ефективен огън по високолетящи цели. Но британският флот до края на Втората световна война така и не получава радиолокационен взривател. Използва се само механичен, със забявящ механизъм, но позицията на боеприпасите винаги изостава на един залп.^[2] Още по-неефективни 133-mm оръдия се оказват против нисколетящ цели, от типа на торпедоносците. Фактически оръдията могат да произведат само два-три изстрела до пускането на противниковите торпеда, без прецизно настройване на забавителите на взривателите на снарядите.^[2] Този факт потвърждава боят на „Принс оф Уелс“ срещу японската авиация. Положение се влошава и от ниските скорости на насочване на тежките кули – 10 – 11° в секунда. Появата в хода на войната на високоскоростни самолети, независимо от предназначението им, прави 133-mm установки практически безполезни – те просто не успяват да съпровождат своите цели, особено на близки дистанции.^[3]

„Вангард“ получава новите, по-съвършени установки Mark 1*^[4]. Те имат по-висока скорост на насочване – по 20 °/с във вертикалната и хоризонталната плоскости^[5][6]. Бойното отделение е препланирано. Установките също така получават дистанционната трансмисия RP10* за вертикално и хоризонтално насочване.^[4] Увеличава се и скорострелността.

• Campbell J. Naval weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4.
• Raven, Alan. Roberts, John. British Battleships of World War Two: The Development and Technical History of the Royal Navy's Battleships and Battlecruisers from 1911 to 1946. – London: Arms and Armour Press, 1976. – 436 p. – ISBN 0853681414

• 5.25"/50 (13.4 cm) QF Mark I ((en))
• Our Navy in Action; newsreel video of 5.25-inch guns engaging Axis aircraft and Italian battleships ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно 5,25" QF Mark I

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 5,25" QF Mark I в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​