Янаки Гелев
| Янаки Гелев | |
| български просветен деец | |
.JPG) | |
| Роден |
1862 г.
|
|---|---|
| Починал | 1938 г.
|
| Учил в | Истанбулски университет |
| Научна дейност | |
| Работил в | Цариградска българска духовна семинария Българска екзархия |
Учители седнали: Йероним Буфети, Благой Димитров, Григор Пърличев, Димитър Матов, Никола Начов, Димитър Хаджииванов, Васил Кънчов, Едхем ефенди
Ученици горен ред: Янаки Гелев, Георги Трайчев, Антон Димитров, Георги Николов, Лазар Димитров
Ученици втори ред: Никола Зарзев, Константин Робев, Никола Апостолов, Панчо Васков, Димитър Поптомов, Яким Игнатиев, Иван Хаджимишев, Манасий Лучански
Янаки Гелев е български учител, деец на късното Българско възраждане в Македония.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Янаки Гелев е роден през 1862 година в костурското село Бобища, тогава в Османската империя, днес Верга, Гърция.[1] В 1889 година завършва с четвъртия випуск на българската гимназия в Солун.[2][1] В 1890 година се записва да следва право в Юридическия факултет на Цариградския университет като екзархийски стипендиант.[1] Докато е студент е учител в 1891 - 1892 година в Българското духовно училище в Цариград, като същевременно преподава и в четирикласното българско училище във Фенер.[3] Завършва Юридическия факултет в 1895 година и става преводач по турски език в Училищния отдел на Екзархията.[1] От 1896 година е помощник-капукехая,[1] а в 1897 година е капукехая на Българската екзархия.[4][1] Преподава в различни места в Македония. В 1901 - 1902 година преподава в Сярското българско педагогическо училище.[5][1] След Солунските атентати от 1903 година, като секретар на Сярската българска община е арестуван под въздействие на гърците.[6] През 1903 - 1904 година преподава в третокласното българско училище в Цариград. От 1906 година отново е помощник-капукехая на Екзархията, а от 1908 година - капукехая. След Балканските войни, в края на ноември 1913 година заедно с екзарх Йосиф Ι се изселва в София.[1] Работи като адвокат.[7]
Умира в 1938 година в София. Оставя спомени за екзарх Йосиф.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0530-4. с. 145.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 89.
- ↑ Училищен преглед, 1939, № 38, Министерство на народната просвета, София, стр. 234.
- ↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 49.
- ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 121.
- ↑ Снегаров, Иван. Отношенията между Българската църква и другите православни църкви след провъзгласяването на схизмата. В: - Църковен архив, кн. ІІІ-IV, 1929., архив на оригинала от 3 ноември 2013, https://web.archive.org/web/20131103052029/http://pravoslavie.domainbg.com/03/snegarov/sneg-shizmata-fener2.html, посетен на 17 януари 2013
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 62.
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
