Ючбунар
| Ючбунар | |
| — квартал — | |
 | |
  Ючбунар  Ючбунар | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Област | Област София |
| Община | Столична община |
| Част от | София |
Ючбунар (или: Юч Бунар; от тур.: Три кладенци) е историческото име на квартал в западната част на центъра на София. Днес кварталът е по-познат като „Възраждане“, идвайки от името на района, в който се намира.
Граници
[редактиране | редактиране на кода]Ючбунар граничи на изток, по бул. „Христо Ботев“, с централната градска част, на север Владайската река, или „каналът“ (бул. „Сливница“) разделя квартала от Банишора, границата на запад между Ючбунар и Коньовица в края на XIX век е естествената преграда на Владайската река, но по-късно след регулирането и проектирането на бул. „Окръжен“ (сега „Константин Величков“) същият става новата граница между двата квартала, за южна граница на квартала се приема бул. „Александър Стамболийски“ (по онова време – бул. „Клементина“), макар че исторически той се простирал чак до ул. „Три уши“ (вкл. днешната Зона Б-5). Именно в тази част на квартала – на юг от бул. „Клементина“ се оформя и еврейската махала.
Възникване и заселване
[редактиране | редактиране на кода]Преди Освобождението „Ючбунар“ се е наричала местността западно от градската стена (съвпадаща приблизително със сегашния бул. „Христо Ботев“), разположена върху заливната тераса на Владайската река. За бедствията, които често е предизвиквало неблагоприятното разположение на квартала, разказва Иван Вазов.[1] Заселването на Ючбунар започва през 1889 г.,[2] когато при управлението на кмета Димитър Петков започва мащабната градоустройствена трансформация на София, при която евреите, изселени от старата еврейска махала на предосвобожденска София са преместени в Ючбунар, който се оформя като нова еврейска махала, останка от която е Еврейският културен дом на пл. „Възраждане“. Освен тях в Ючбунар парцели за заселване получават и бездомници и бежанци. След 2 години тук вече живеят 1500 семейства и кварталът е парцелиран и достига своята естествената граница на север и запад – Владайската река. Така през 1891 г. програмата за предоставяне на парцели на бездомни е прекратена.
Облик
[редактиране | редактиране на кода]Ючбунар винаги се е отличавал със своя пролетарски характер: населен предимно от работници, занаятчии, евреи, бежанци и други хора с нелека съдба.[3] Чавдар Мутафов нарича Ючбунар „република на мъченици“.[4] Стъргалото на Ючбунар е ул. „Пиротска“, а „сърцето“ на квартала е градинката (която в началото на XX век е площад) до църквата „Св. Никола“ (наричана някога „Св. Никола Ючбунарски“) на ъгъла на ул. „Пиротска“ и ул. „Опълченска“. Друго култово място в квартала е кръчмата „Сивия кон“, датираща още от първите години на заселването на квартала, за чието своеобразно наименование разказва Георги Каназирски-Верин.[5]
Кварталът е запазил отличителния си облик с неговите стари кооперации и къщи. В последните години е започнало и по-модерно строителство.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Наводнението“ Иван Вазов, „Драски и шарки“
- ↑ "Социално-класовото зониране на софийското население при капитализма (1878 – 1944)" Г. Георгиев, сп. „Българска етнология“, бр.3 – 4, 1979 г.
- ↑ „5 минути София – кварталите“: Ючбунар (ВИДЕО) // dariknews.bg, 14 февруари 2022. Посетен на 28 август 2023.
- ↑ Ючбунар(гротеска)® Чавдар Мутафов, 1941 г.
- ↑ Ючбунар Георги Каназирски-Верин, „София преди 50 години“, С. 1947 г.
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
