Юлтин
| Юлтин Иультин Ивылтин | |
| — селище от градски тип — | |
  Юлтин  Юлтин | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Федерален субект | Чукотски автономен окръг |
| Район | Юлтински |
| Надм. височина | 245 m |
| Население | 0 души (2002) |
| Основаване | 1953 |
| Пощенски код | 689820 |
| Телефонен код | +7 42734 |
| МПС код | 87 |
| Часова зона | UTC+12 |
| Официален сайт | www.iultin.ru |
Юлти́н (на руски: Иультин; на чукчи: Ивылтин) е бивше селище от градски тип в Юлтински район, Чукотски автономен окръг, Русия.
Разположено е на около 175 километра северно от районния център Егвекинот. Селището е имало население от 5301 души през 1989 г.[1] Изоставено е през 1995 г.
История
[редактиране | редактиране на кода]Името на селището произлиза от името на близката планина – Ивылтин. Предполага се, че на чукчи това означава „дълга ледена висулка“ или „дълги пера“. Възможно е названието да се мотивира от факта, че планината съдържа множество кварцови жили.
През 1937 г. в планината Юлтин, близо до бъдещето селище, геолози откриват голямо находище на многометални руди (калай, волфрам, молибден). На следващата година пристигат трактори с оборудване и строителни материали. Първите постройки на селището са 2 шперплатни колиби и няколко палатки, обитавани от 73 геолога. Селището е било много изолирано и до него път не е имало, което е затруднявало продоволствените доставки. През 1946 г. затворници от ГУЛАГ построяват селището Егвекинот и го свързват с 200-километров път до Юлтин през 1953 г., която се счита за рождена дата на селището. През 1959 г. заработва Юлтинският минен комбинат.[2]
След икономическата криза при разпадането на СССР рудодобивът в Юлтин става нерентабилен. Затова през 1995 г. е взето решение селището да бъде опразнено.[2] От 2000 г. насам селището е обезлюдено.
Въпреки че всякакви доставки на електричество, газ и вода до селището са спрени, няколко души все пак остават да живеят в него след изоставянето му. Има сведения, че през 2002 г. някои от отказалите да се изнесат все още обитават селището.[3]
Население
[редактиране | редактиране на кода]| 1959 | 1970 | 1979 | 1989[1] | 2002 |
|---|---|---|---|---|
| 2513 | 4033 | 4115 | 5301 | 0 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б ((ru)) "Всесоюзная перепись населения 1989 г.
- ↑ а б ((en)) Strogoff, Michel и др. Chukotka. Avant-Garde Publishers Moscow, 2006. ISBN 5-86394-258-4.
- ↑ ((en)) Settlers on the Edge
| ||||||||||||||||||||
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
