Кирилска буква Ъ
Уникод (hex)
Главна: U+042A
Mалка: U+044A

Ъ, ъ или ер голям е буква от кирилицата, 27-а в българската азбука. В руския език е известна като „твърд знак“ (на руски: твёрдый знак), но не представлява отделен гласен звук. Преди реформата в сръбския език се нарича „дебело йер“ (на сръбски: дебело їер).

При записване с международната фонетична азбука, звуковата стойност на буквата „ъ“ в българския език, когато е под ударение, се отбелязва със знака за междинна задна незакръглена гласна [ɤ̞] (път: [ˈpɤ̞t]).

Когато не е под ударение обаче, звукът се редуцира до ɐ (ка̀мък [ˈkamɐk]). В такива случаи, звукът на буквата „ъ“ е практически неразличим от звука на неударената гласна „а“ ^[1], което понякога създава трудности при писане.

По съвременния български правопис „ъ“ много рядко се пише накрая на думи (пише се напр. когато звукът е под ударение в думи от турски, китайски и други езици).^[2] При определени окончания, които съдържат или завършват със звука ъ, като при членуваните с кратък член съществителни имена или определени глаголни форми при някои видове глаголи, правописните правила изискват да се пише „а“ вместо „ъ“, „я“ вместо „йъ“ и вместо „ъ“ след мека съгласна: мъжа̀ [мъжъ̀] (но мъжъ̀т), ца̀ря [ца̀рʼъ], ца̀рят [ца̀рʼът], пѐя [пѐйъ], пеят [пѐйът] благодаря̀ [благодарʼъ̀], благодаря̀т [благодарʼъ̀т].

Старобългарската гласна ъ (голям ер) е била задна гласна, с предполагаем звук на свръхкратка гласна [u] (според някои автори [о]).^[3] Тя се употребява в българската писмена традиция векове след като е спряла да съществува като звук. Писането на краесловните ерове е премахнато едва с правописната реформа от 1945 година.

HTML кодовете са: Ъ или Ъ за главна буква и ъ или ъ за малка буква.

• Ь