Чумово
| Чумово Чумово | |
| — село — | |
  Чумово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Дрен планина |
| Надм. височина | 830 m |
| Население | 17 души (2002) |
| Пощенски код | 7500 |
| МПС код | PP |
| Чумово в Общомедия | |
Чумово (на македонска литературна норма: Чумово) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в източното подножие на Дрен планина, южно от общинския център Прилеп.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Чумово е малко българско село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Чумово (Tchoumovo) е посочено като село с 15 домакинства и 67 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Чумово има 80 жители, всички българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Чумово е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак със 17 къщи.[3]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Чумово има 96 българи екзархисти.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 17 жители, всички северномакедонци.[5]
Църквата в селото е „Свети Никола“.[6]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Чумово
Филип Божинов, деец на ВМОРО, заловен в 1903 година, изпратен на заточение, убит с щикове в Мала Азия[7]- Иван Д. Илиев, кметски наместник в периода 1941 – 1944 година[8]
- Диме Талев Петров (1864 - след 1943), български революционер деец на ВМОРО
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 78-79.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 10 ноември 2007
- ↑ Црква „Свети Никола“, село Чумово // Old Prilep. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Розалин, Димитър. Страданията на 323 македонски затворници в Диарбекир, през 1903-1904, Спомени от бившия заточеник Георги Т. Ачков, София, 1923, печ. „Розова долина“, стр. 18.
- ↑ ДАРМ Ф.1095
| |||||||||||
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
