Чертежът е документ, съдържащ графичното изображение на дадено изделие и други данни, необходими както за производството (физическото възпроизвеждане) на изделието, за неговия контрол и идентификация, така и за операции със самия документ.^[1] Чертежите намират широко приложение в архитектурата и машиностроенето.

Техническите чертежи предават следната критична информация:

• Информационната табличка (основният надпис) има най-голяма концентрация на информация върху листа от техническия чертеж и обикновено се намира в долния десен ъгъл на листа. Това е вратата към разбирането на идентификацията на чертежа, мащаба и теглото на частта и включва цялата информация, която позволява на чертежа да бъде интерпретиран и архивиран. Например, последните три цифри могат да бъдат номера, присвоен на частта (001, 002, 003 и т.н.).
• Геометрия – формата на обект; представени като видове. Основата за много инженерни чертежи е ортографското представяне (проекция).
• Размери – размерът на обекта се взема предвид в приетите единици.
• Допуските са допустимите отклонения от номиналния размер за всеки размер.
• Материал – представлява формата на детайла и класа според стандарта, от който е изработен артикула.
• Повърхностно покритие – определя качеството на грапавостта на повърхността на продукта.
• Защитни покрития и процеси, необходими за направата на крайния продукт.

В съответствие със стандартите проектният обект в чертежа може да бъде изпълнен в пълен размер, намален или увеличен. Съотношението на линейните размери на обекта в чертежа към действителния им размер се нарича мащаб. В България това е БДС EN ISO 5455:2000 Технически чертежи. Мащаби (ISO 5455:1979). Съгласно този стандарт при проектирането трябва да се използват следните скали:

Мащаб за намаляване 1: 2; 1: 2,5; 1:4; 1:5; 1:10; 1:15; 1:20; 1:25; 1:40; 1:50; 1:75; 1: 100; 1:200; 1:400; 1:500; 1:800; 1:1000

Естествена стойност 1:1

Мащаб за увеличение 2:1; 2,5:1; 4:1; 5:1; 10:1; 20:1; 40:1; 50:1; 100:1.

При проектирането на генерални планове за големи обекти е позволено да се използва мащаб 1:2000; 1:5000; 1:10000; 1:20 000; 1:25 000; 1:50 000.

По индустрия: технически чертежи, строителни чертежи.

От своя страна техническите и строителните чертежи могат да бъдат разделени според предназначението.

Технически: монтажен чертеж, чертеж с размери, монтажен чертеж, чертеж на опаковката и др.

Строителство: архитектурни решения, генерален план, хладилна техника, интериор и др.

По метода на проектиране: първо изграждане на 3D, след това чертежи и обратно.

По медии: цифрови, хартиени

В чертежите обикновено се използват девет вида линии, чиято цел е максимална изразителност:

Означение	Линия	Наименование	Приложения
A		Дебела непрекъсната линия	Видими контури Видими ръбове
B		Тънка непрекъсната линия	Размерни линии Спомагателни размерни линии Показни линии Щриховки Къси оси
C		Тънка непрекъсната вълнообразна линия	Граници на изображения (изгледи, разрези, сечения, изнесени елементи) частични или непълни, ако тези граници са оси
D		Тънка непрекъсната линия с чупка	Същите като C, но се използва при компютърния CAD софтуер.
E		Дебела прекъсната линия	Невидими контури Невидими ръбове
F		Тънка прекъсната линия	Същите като Е
G		Тънка прекъсвана с точки линия	Проекции на оси на симетрия Проекции на равнини на симетрия Траектории
H		Тънка прекъсвана с точки линия, комбинирана в краищата и при смяна на посоката с къси дебели отсечки	Проекции на секущи равнини
J		Дебела прекъсвана с точка линия	Означаване на линии и повърхнини със специфични изисквания
K		Тънка прекъсвана с две точки линия	Контури на подвижни обекти в крайни и междинни положения

Чертежите се изработват върху листове със стандартни размери, наречени хартиени формати. Основните формати, използвани в чертежите, са A0, A1, A2, A3 и A4.^[2]

Всеки чертеж се състои от две части – гранична ивица и чертожно поле. Граничната ивица е празна рамка, обхващаща чертожното поле, върху която да станат всички евентуални намачквания и повреди по ръбовете и краищата на листа, без да развалят самия чертеж. При форматите A0 и A1 граничната ивица трябва да бъде не по-малко от 20 mm, а при A2, A3 и A4 – не по-малко от 10 mm. В миналото лявата част на рамката се е била с 10 mm по-голяма, за да остане място за перфорация на листа, но в днешно време това не се използва, тъй като чертежите се поставят в найлонови пликове (джобове).

Чертежът може да бъде разположен по два начина – тип X и тип Y. При разположение тип X дългата страна на листа е хоризонтална, а при тип Y – дългата е вертикална. И в двата случая информационната табличка се поставя в долния десен ъгъл. Ако се наложи лист тип X да бъде използван за чертеж, който ще бъде по-добре разположен върху тип Y и табличката няма как да бъде преместена (например ако чертожният лист е шаблонно напечатан), той може да бъде завъртян така, че табличката да отиде в горния десен ъгъл.

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Чертеж.