На 7 март 1671 г. в Гленгайл (Шотландия) е роден Робърт Рой МакГрегър, или просто Роб Рой – разбойник и шотландски национален герой, често наричан шотландският Робин Худ. Баща му Доналд МакГрегър, подполковник на кралска служба, произхожда от клана МакГрегър, а майка му е от клана Кампбел. През 1693 г. Роб Рой се жени за Мери-Хелън, като от брака им се раждат четирима синове. Формално Роб Рой се занимава със скотовъдство, но покрай това негов източник на доходи е отвличане и продажба на добитък. Срещу заплащане той предоставя на съседите си защита от други грабители, но накрая е обвинен в мошеничество, възможно е било да не е било основателно. Като наказание за дългове неговият главен кредитор Джеймс Греъм, дук на Монтроуз, през 1712 г. му отнема земи край Крейг Ройстън и в продължение на дълго време между тях има вражда. Говорело се, че представители на закона посетили дома му в негово отсъствие и оскърбили жена му по най-позорен начин, а тя като мъжка жена подстрекавала съпруга си да отмъсти. В същото време тя дала израз на своите чувства в прекрасно музикално съчинение за гайда, все още известно като "Песента на Роб Рой" Той решава, че дукът не трябва да се наслаждава на неговата земя безнаказано. Той взема със себе си около двайсетина последователи, обявява открита война на дука и започва редовно да му отмъква животни. Той обявява, че владенията на Монтроз трябва в бъдеще да го снабдяват с рогат добитък и че ще застави дука да съжалява за деня, когато се свързал с него. Той удържа на думата си и в продължение на почти 30 г. (всъщност до самата си смърт) редовно взема плячка от дука и от неговите арендатори, при това не в нощни грабежи, а посред бял ден и то систематично. В определеното време той събирал според своята заявка рогат добитък от целия район, предварително разпращайки уведомления къде трябва да бъде добитъкът в този ден. После се срещал там с хора от всички краища на страната, на които публично продавал добитъка. Тези срещи, или свиждания, както ги наричали, са провеждани в различни части на страната. Понякога добитъкът е откарван на юг, но най-често на север или на запад, където Роб Рой бил защитен от влиянието на своя приятел дук Аргайл. След като добитъкът е откарван, арендаторите не плащат на Монтроз никаква аренда и в крайна сметка страдал той. Когато започва въстанието през 1715 г., якобитските^[1] пристрастия на Роб Рой го подтикват да се присъедини към силите на метежния граф Мар. В това въстание нито един от клана Грегър не застанал на страната на претендента^[2]. Въстаниците обаче не действали под началството на Роб Рой, а под командването на неговия племенник Грегори МакГрегър. Не може да има никакво съмнение, че младият военачалник действал в повечето случаи, ползвайки съветите на по-опитния вожд, какъвто е чичо му. Поведението на Роб Рой по време на това въстание е много странно. Неговите хора и последователи били в планинската армия, но сърцето му по скоро било с дук Аргайл. Въстаниците обаче му се доверявали. Независимо от видимия неутралитет, който Роб Рой спазвал във въстанието, той все пак не избегнал наказанието. Той е лишен от граждански и имуществени права, домът му в Бредълбейн е опожарен от лорд Кадоган, който след потушаване на въстанието преминава през разбунтувалите се райони, за да разоръжи и накаже непокорните кланове. Роб Рой обаче предприема далновиден ход за облекчаване на участта си: с 40-50 последователи публично се предава в ръцете на полковник Патрик Кампбел Фин, който ги взема под своя защита.

По този начин, защитен в някаква степен от правителството, Роб Рой се заселва в Крейг Ройстън край Лох Ломънд в обкръжение на родственици и скоро възобновява своята лична вражда с дук Монтроуз. С тази цел той скоро събрал под свое началство мнозина добре въоръжени мъже. Той винаги се движел съпроводен от 10 или 20 телохранители от своя клан и без особен труд можел да увеличи броя им до 50 или 60. В продължение на няколко години Роб Рой продължавал да събира дан от тези, чийто рогат добитък и състояние опазвал. И макар в Инвърснейд да имало английски гарнизон, благодарение на своята храброст и дръзки действия постоянно му се удавало да се изплъзне. Обаче след 1722 г. е обявен извън закона, предал се и е вкаран в затвора. През 1729 г. е помилван. Роб Рой умрял на 28 декември 1734 г. на преклонната за онова време възраст от 63 г. в леглото си в дома си в Балквидер. Когато почувствал приближаването на смъртта си, по думите на Уолтър Скот изразил някакво разкаяние за някои епизоди в живота си. Жена му се засмяла над тези закъснели съмнения на съвестта му и го призовала да умре така, както е живял. В отговор той я упрекнал за ония силни страсти и съвети, които му давала едно време. "Вие посяхте вражда между мен и силните на този свят, а сега искате да развалите отношенията между мен и Господ" - я упрекнал той. Вече на смъртно легло той научил, че човек, с който враждувал, пожелал да го посети. "Вдигнете ме от леглото, омотайте около мен наметалото и ми донесете старинния палаш (двуостра сабя), кинжалът и пистолетите, за да не казва никой някога, че врагът е видял Роб Рой МакГрегър беззащитен и обезоръжен" Врагът му принадлежал към клана на МакЛарън, той поздравил домакина, попитал своя съсед за здравето. Роб Рой се държал с хладна надменна любезност по време на краткото посещение и след като той напуснал дома, казал: "Сега всичко е приключено. Кажете на гайдаря да свири мелодията "Ние повече няма да се върнем"Казват, че умрял преди да свърши музиката. Гробът на МакГрегър в гробището на Балквидер е обозначен с груба плоча, на която е издълбано изображение на меч.