Чернова:Обсада на Свищов (1393)
Обсадата на Свищов е сражение между османски войски предвождани от великия везир Али Паша и крепостният гарнизон на Свищов, командван от управителя Алдемир.
Обсада на Свищов | |||
Българо-османски войни | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 1393 г. | ||
Място | Крепост Калето, Свищов, България | ||
Резултат | Османска победа | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
|
Обсадата на Свищов е една от последните битки водени между Търновското царство и Османската империя. Гарнизонът на Свищовскага крепост оглавен от Алдемир оказва ожесточена съпротива срещу турските войници. Когато хранителните припаси свършили, защитниците се предали.
Обсадата на Свищов
[редактиране | редактиране на кода]Описание на Мехмед Нешри
[редактиране | редактиране на кода]Османският хронист описва настъплението на турците след превземането на Търново.
След това (Али Паша) стигнал до Черноз (Червен) и него превзел. После дошъл до Нюкесри и Киришдавиче. Превзел и тях. След това му донесли ключовете на Юрюкова. После се опътил по брега на Туна (р. Дунав) и превзел всички твърдини и крепости, каквито имало там. Вътре поставил (свои) хора... После проводил човек при владетеля на Зищ Ова. Той не се покорил, ами укрепил града и се стегнал за битка. Сраоавали се няколко дни. Най подир хранителните припаси на неверниците се свършили и те били омаломощени. Нямало що - отворили портата и се покорили..[1]
Описание на Йохан Леунклавиус
[редактиране | редактиране на кода]За същите събития немският историк Йохан Леунклавиус пише:
Пашата се уставови при Tirnaw (Търново), който е травен градпва владетеля Sasmenos (Иван Шишман). Веднага му бяха предадени ключовете от гражданите. След това дойде до крепостта Tzirncui и го завладя. След тона на пашата му донесоха ключовете на крепостта, наречена Jurcoua. Слид това тръгна по-нататък по брега на река Thonaw и превзе всичките gula, както турците наричат малките крепости, подобни на кула, заедно с кастелите, които намери по пътя. Постави в тях от своите хора като гарнизони. След това един от неговите хора беше изпратен при управителя на българския владетел на Zistowa, за да му заповяда да предаде града. Но този беше толкова смел, че затвори градските порти и се противопостави на турците. Те се сражаваха храбро известно време с противника. Когато обаче боеприпасите и хранителните припаси започнаха да привършват , загубиха всякаква насежда да се бият, отвориха вратата на турския главнокомандващ Али паша и се подчиниха на султана..[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Овчаров, Николай. Великите владетели на Второто българско царство. София, Сиела, 2024. ISBN 978-954-28-4614-7. с. 591-592.
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.