Това е чернова на статия от
Инкубатора на българската Уикипедия.
ВАЖНО: Това не е енциклопедична статия. Инкубаторът се използва за създаване на статии от нови и неопитни потребители, както и в други случаи, когато статия не отговаря на критериите на Уикипедия. Възможно е информацията в тази страница да е невярна, тенденциозна или дори напълно неподходяща за Уикипедия.
Информация за авторите на черновата
Изберете въпрос с щракване с мишката
Защо статията ми е преместeна в Инкубатора като чернова?
Причините за това най-вероятно са, че тя не отговаря на някои от изискванията на Уикипедия.
Как трябва да изглежда статията ми, за да бъде приета в Уикипедия?
Прегледайте статиите в
Портал:Избрани статии. В началото се фокусирайте върху качеството, а не върху количеството. Вижте следващите въпроси за повече подробности. Запомнете, че не всяка друга статия в Уикипедия непременно е качествена и подходяща като пример за следване. Понякога дори съвсем некачествени статии може да не са били забелязани от останалите редактори, затова не използвайте аргументи като „Защо тази статия може да я има, а моята – която е като нея – не може?“. Ако забележите некачествени статии, поправете ги или ги предложете за изтриване на
У:СИ.
Кои са ключовите изисквания към статиите, от които трябва да започна?
Статията Ви трябва да бъде написана в
енциклопедичен стил, който е разновидност на научния и има множество особености, открояващи го от други стилове като разговорен, художествен, публицистичен или административно-делови.
Обектът на статията трябва да има
енциклопедична значимост. В общия случай обектът трябва да е бил първостепенен обект на множество нетривиални (т.е. съществени) публикации в благонадеждни източници, които са независими от него.
Всички потенциално спорни твърдения в статиите, особено когато се отнася до
биографии на живи хора, трябва да бъдат
подкрепени с източници. Ако имате съмнения дали дадено твърдение е потенциално спорно, приемете, че е, и посочете източници. Твърдения без посочени източници могат да бъдат премахнати.
Използваните източници трябва да бъдат
благонадеждни. Благонадеждността не е въпрос на лична преценка, а на
консенсус от страна на общността на редакторите.
Още:
възможност за проверка,
неутрална гледна точка,
без оригинални изследвания.
Има ли други неща, които трябва да имам предвид?
Полезно е също да имате предвид следните ръководства:
биографии на живи хора,
конфликт на интереси,
политика и правила,
поведение.
Този списък също не е изчерпателен. Допълнителна информация конкретно за Инкубатора може да намерите в
неговия регламент.
Как да започна нова статия?
Полезна информация как да започнете статия има в следните страници:
Първи стъпки в Уикипедия,
Как да започна статия.
Как мога да потърся помощ и да общувам с останалите редактори в Уикипедия?
Статията може да обсъждате на
беседата ѝ. Ако искате да обърнете внимание на конкретен редактор, използвайте шаблона ((
@)).
Въпроси може да задавате и на
общата страница за разговори в Уикипедия.
За да получите помощ, може също да пробвате да добавите в самото начало на статията нов ред със съдържание ((
помощ)).
Ако използвате
визуалния редактор, използвайте Вмъкване → Шаблон → помощ.
Смятам, че статията е готова и отговаря на изискванията на Уикипедия. Какво да направя, за да бъде публикувана?
Добавете в началото на статията допълнителен нов ред със съдържание ((
инкубатор-проверка)).
Ако използвате
визуалния редактор, използвайте Вмъкване → Шаблон → инкубатор-проверка.
Следете
беседата на черновата за евентуални въпроси и коментари от други редактори.
Преместването като истинска статия може да бъде извършено само от
автоматично патрулиран редактор. Списък на тези редактори има на
тази страница.
Имайте предвид, че извършващият преместването редактор би поел отговорност за качеството на статията, затова се погрижете наистина да сте изпълнили добре изискванията.
Обичайно е да минат дни, а понякога дори седмици, преди автопатрулиран редактор да намери време да провери статията Ви. Ако Ви се струва, че е минало твърде дълго време, без никой да обърне внимание, може да пишете на
Уикипедия:Разговори.
ВАЖНО: Не опитвайте да публикувате статията като копирате съдържанието под заглавие без префикса „Чернова“, независимо дали също сте променили и заглавието. Това представлява грубо нарушение на правилата.
Този шаблон се поставя автоматично от
бот на всички статии в Инкубатора. Моля, не го премахвайте!
Българо-византийската война от 1322 – 1324 г. е конфликт, воден между Второто Българско царство и Византийската империя.
През 1322 г. Георги II Тертер, възползвайки се от гражданската война във Византия, насочва силите си срещу земите на империята като превзема Пловдив и плячкосва близките селища до Адрианопол.[1]
Скоро ромейскят император Андроник II и престолонаследника Андроник III сключват примирие което позволява на последния да организира отбраната на тракийските градове. Една вечер войските на Георги II Тертер са внезапно нападнати от византийска армия и самият цар едва се спасява.
През септември 1322 г. Андроник III превзема териториите на Загоре и южното черноморие. Войната е предимно дефанзивна поради факта че българите не могат да предприемат нападателни действия.[2]
Георги II Тертер внезапно умира (вероятно поради заговор) но военните действия между двете страни продължават. През февруари 1323 г., Андроник III заедно с крънския деспот Войсил се насочва към Пловдив и го обсажда в продължение на 4 месеца но без успех. Така се установява положение при което Подбалканската област до бреговете на черноморието са във византийско владение а пловдивската област която остава за българите се обособява като гранична с Византия.[2]
През февруари 1323 г. Михаил III Шишман Асен е провъзгласен за български цар. Той подновява военните действия срещу Византия и предприема поход към Източна Тракия. Загубените земи от България са възвърнати но Пловдив остава под византийски контрол след военна грешка.
Българският цар продължава с военните действия като изтласква Войсил от средногорските земи превземайки Копсис. През същата година царят достига до Вира и и Траянопол.
Михаил Шишман и Андроник II сключват мирно споразумение. Царят се жени за Теодора Палеологина, сестра на византийския император Андроник III и вдовица на Тодор Светослав. Чрез този брак се сродява с Палеолозите като приема нейния герб – двуглав орел с разперени крила. Впоследствие този герб става символ на Шишмановци.
Андроник III първоначално не е съгласен с дядо си относно мира с България и започва подготовка за война. Българският владетел изпраща пратеничество и след като ромейският претендент разбира за брака приема мирните предложения. Според договорките в българско владение остават Айтос, Анхиало, Ктения, Русокастро и Месемврия, а в гръцко Пловдив, Созопол, Агатопол и Вукелон.
- ↑ Маркова, Анелия. Второто българско царство във война и мир. София, Българска история, 2022. ISBN 978-619-7688-01-6. с. 158.
- ↑ а б Маркова, Анелия. Второто българско царство във война и мир. София, Българска история, 2022. ISBN 978-619-7688-01-6. с. 159.