За българския възрожденски род вижте Чалъкови.

Чалъкови
Чалъкови 42.161301, 25.011781 Чалъкови
Общи данни
Население	1943 души[1] (15 март 2024 г.) 126 души/km²
Землище	15,467 km²
Надм. височина	143 m
Пощ. код	4123
Тел. код	03154
МПС код	РВ
ЕКАТТЕ	80162
Администрация
Държава	България
Област	Пловдив
Община    – кмет	Раковски Павел Гуджеров (ГЕРБ; 2015)
Кметство    – кмет	Димитър Николов (ГЕРБ)
Чалъкови в Общомедия

Чалъкови е село в Южна България. То се намира в община Раковски, област Пловдив.

Село Чалъкови е разположено в Горнотракийската низина на 22 км източно от град Пловдив. Землището на селото е разположено на север от река Марица, като тя се явява южната му граница.

В миналото селото се е казвало Доганджа, поради това се предполага, че жителите му са отглеждали ловни соколи (на турски: doğan) за султани, паши и бейове. По-късно е било преименувано Дуванжа.^[2]

През 1934 г. селото е преименувано на името на възрожденските дейци братя Чалъкови, родени в Копривщица.

Сведения за съществуване на селото има в турските регистри от 1522 г. Първоначално селото се е намирало на брега на река Марица.

След Априлската епопея през 1876 г., подгонени от немотията, разорени от глад, от близки и далечни краища се заселили и някои родове в селото. Те били от Югово, Катуница, Чешнегирово, Лилково и Арбанаси. В селото живеели и два големи цигански рода - Банталиите и Гоговите.

Фатална и паметна за село Дуванжа е годината 1928, когато е силно засегнато от разрушителното Чирпанско земетресение. Селото е епицентър на втория трус, известен като Поповишкото или Пловдивското земетресение. Тогава северозападният край на селото пропада с 3 метра и се образува яма. След това възстановяването на селото започнало на север от реката. Селото е посетено от цар Борис III, който отпусна заеми за строеж на къщи и стопански сгради. На 30 септември същата година е осветено новото място на селото. Четиридесет от новоизградените къщи са със средства дарени от английския консул в Бургас - Кендел.^[2]

През 1931 г. била завършена църквата „Свети мъченик Георги Победоносец“ и се създава читалището.

През 1956 г. селото е наводнено от придошлите води на река Марица. През 1956 г. е издигнат Паметникът на загиналите през Втората световна война - Никола Славов, Георги Запрянов, Борис Стайков. През 1959 г. е построена втората сграда на училището. През 1961 г. са открити Здравен и Родилен дом. През 1975 г. е завършена канализацията на селото.^[2]

Основните културни учреждения, намиращи се на територията на селото са

• Народно читалище „Христо Ботев“
• Църквата „Свети мъченик Георги Победоносец“
• Основно училище „Д-р Петър Берон“
• Паметник на загиналите през Втората световна война

• 
  Народно читалище „Христо Ботев“
• 
  Основно училище „Д-р Петър Берон“
• 
  Църквата „Свети мъченик Георги Победоносец“
• 
  Паметник на загиналите през Втората световна война

• Всяка година в селото се организира събор на 6 май Гергьовден.
• Фестивал на ориза (първо издание - 15 октомври 2022 г.).

• Въжен мост над река Марица.
• Параклис "Свети Георги Победоносец", построен в местността Аязмо по лична инициатива и с лични средства на Наско Иванов Петров (Радека).

• Официален сайт на община Раковски
• Информационен портал на община Раковски Архив на оригинала от 2019-06-09 в Wayback Machine.

п б р Населени места в община Раковски Град Раковски (общински център) Села Белозем  · Болярино  · Момино село  · Стряма  · Чалъкови  · Шишманци

Карта на обектите в град Раковски и общината