Цинково-въздушната батерия представлява първичен източник на ток, т.е. еднократна електрическа батерия, напрежението на която теоретично е максимум 1,60 V и се създава чрез реакция между цинк и кислород. На практика обаче постижимото напрежение при разтоварване е само 1,35 до 1,4 V, тъй като намаляването на кислорода в катода е силно възпрепятствано. Следователно цинково-въздушните батерии са в същия диапазон на напрежение като батериите с живачен оксид, които вече не се произвеждат и са ги заменили, когато се използват в слухови апарати. Цинк-въздушната батерия е разработена главно поради липсата на суровини след Втората световна война. Днес, под формата на миниатюрна батерия, тя предлага оптимално захранване за аналогови и цифрови слухови апарати благодарение на нейната особено висока енергийна плътност и почти хоризонтална крива на разряд. Произвежда се и в по-голяма форма за огради под напрежение и като батерии за фенери с особено висок капацитет. По време на Втората световна война са произвеждани и като плоски батерии.^[1]

След като разработката на горивни клетки довежда до създаването на високоеластични газодифузни електроди под формата на фолио, стават възможни и въздушно-цинковите акумулатори.^[2]

В цинково-въздушната батерия цинкът се окислява с атмосферен кислород в алкален електролит до оксид или хидроксид и освободената енергия се използва като електрическа. Протичат следните реакции:

	Химично уравнение[3]
Анод	${\displaystyle \mathrm {2\ Zn+8\ OH^{-}\to 2\ Zn(OH)_{4}^{2-}+4\ e^{-)) \quad (\mathrm {E^{0)) =-1{,}199\,\mathrm {V} )}$ Окисление / освобождаване на електрони
Електролит	${\displaystyle \mathrm {2\ Zn(OH)_{4}^{2-}\to 2\ ZnO+2\ H_{2}O+4\ OH^{-)) }$
Катод	${\displaystyle \mathrm {O_{2}+2\ H_{2}O+4\ e^{-}\to 4\ OH^{-)) \quad (\mathrm {E^{0)) =0{,}401\,\mathrm {V} )}$ Редукция / поглъщане на електрони
Обща реакция	${\displaystyle \mathrm {2\ Zn+O_{2}+2\ H_{2}O\to 2\ Zn(OH)_{2)) \quad (\Delta U=1{,}6\,\mathrm {V} )}$ Редокс / клетъчна реакция

Порите на газодифузионния електрод трябва да се намокрят с електролит, за да се осигури голяма реакционна повърхност за преобразуване на кислорода на трифазната граница. „Сърцето“ на газодифузионния електрод е активен слой с дебелина около 1 mm, който има проводим носещ материал, изработен от фино раздробен въглерод, върху който е приложен катализатор от страна на електролита за ускоряване на кислородната редукция и окисляването на хидроксида.

При новите батерии входният отвор за атмосферния кислород обикновено е запечатан с езиче, така че редокс реакциите започват само когато това уплътнение се отстрани. Поради това цинково-въздушните батерии се характеризират с дълъг срок на годност, но обикновено трябва да се изразходват в рамките на няколко седмици след отстраняването на уплътнението.

	Химично уравнение
Анод	${\displaystyle \mathrm {4\ OH^{-}\to O_{2}+2\ H_{2}O+4e^{-)) }$ Окисление / освобождаване на електрони
Катод	${\displaystyle \mathrm {2\ ZnO+2\ H_{2}O+4\ e^{-}\to 2\ Zn+4\ OH^{-)) }$ редукция / поглъщане на електрони
Обща реакция	${\displaystyle \mathrm {2\ Zn(OH)_{2}\to 2\ Zn+O_{2}+2\ H_{2}O} }$ Редокс / клетъчна реакция

Презареждането може да бъде постигнато, ако реагиралият метал се замени механично, което е вариант на горивна клетка с твърдо гориво. Такива системи са тествани за тяхната пригодност в електрически превозни средства от 70-те години на миналия век, но все още не са успели да се докажат.

Електрическото презареждане би било по-малко сложно и следователно по-удобно за потребителя. Цинковият електрод може да бъде презареден във воден алкален електролит; обаче се образуват дендрити, които водят до къси съединения. Освен това трябва да се използва бифункционален, порест газодифузионен електрод. Бифункционален означава, че трябва да може да редуцира атмосферния кислород и да окислява разрядния продукт (OH⁻) на трифазната граница между твърдия електрод и течния електролит и газовото пространство.

В момента най-често срещаните типове са 13 (оранжев), 312 (кафяв) и 10 (жълт), които се използват основно в слухови апарати.

• Carl H. Hamann, Wolf Vielstich: Elektrochemie. 3., vollständig überarbeitete Auflage. WILEY-VCH Verlag GmbH, Weinheim 1998, ISBN 3-527-27894-X.