Хуан I Арагонски
15-и крал на Арагон
Роден	27 декември 1350 г. Перпинян, Арагонска корона
Починал	19 май 1396 г. (45 г.) Арагонска корона
Погребан	Манастир Поблет, Испания
Религия	християнство
Управление
Период	1387 – 1396
Предшественик	Педро IV Арагонски
Наследник	Мартин I Арагонски
Други титли	граф на Барселона; крал на Валенсия, Сардиния и Корсика
Герб
Семейство
Род	Дом Барселона
Баща	Педро ІV Арагонски
Братя/сестри	Мартин І Арагонски
Деца	Йоланда Арагонска
Подпис
Хуан I Арагонски в Общомедия

Хуан I Ловец (на испански: Juan I el Cazador; * 27 декември 1350; † 19 май 1396) e 15-и крал на Арагон и Валенсия, Сардиния и Корсика (под името Джовани I), граф на Барселона от 1387 г.

Известен като покровител на провансалските трубадури, основава в Барселона подобие на тулузските карнавали на цветятата („jeux floraux“). Народът го мрази заради жестокостта му и лошото му управление.

Син е на краля на Арагон Педро IV Арагонски и на третата му съпруга Елеонора Сицилианска.

Наследява баща си след смъртта му през 1387 г. Коронясан е в Сарагоса през 1388 г.^[1]

Личността на Хуан е пълна противоположност на баща му. Ако Педро е склонен да се бори и интригува,^[2] то синът му предпочита лукса и удоволствието пред военната слава.^[3] Неговият идеал за живот е мирът и хармонията; живот, в който той може да се занимава с любимите си занимания лов, литература и изкуство.^[4]

Държавните дейности не го привличат, а съпругата му Йоланда дьо Бар отговаря за държавните дела. Той решава да направи Арагон център на интелектуалния живот – както 150 години по-рано в южната част на Франция, сега трубадурите да се събират около неговия трон. Отначало успява. В двора на Хуан се тълпят музиканти и певци, които забавляваха краля през вечерните часове. И дните се прекарват в многобройни и скъпи ловни пътешествия.^[5][6] Заради тях арагонецът получава прякора Хуан „Ел Казадор“ (Ловеца).

Започва недоволство в Арагон. През 1388 г. Кортесите в Монсон настояват да се спре екстравагантността и разточителството на двора. Заместник-канцлерът Рамон де Франсия и съдия Доминго Сердан, от името на представителите на Арагон и Майорка, искат реформи за отстраняване от кралския двор скандалните фигури, включително довереното лице на кралицата Кароза де Вилагут. Преговорите продължават няколко месеца и когато Хуан оценява мащаба на заплахата за своето управление, удовлетворява исканията. Довереникът на кралицата е изгонен, а кралят обещава да спазва законите и привилегиите в кралството.^[7][8]

Хуан реформира Кортесите на Каталуния със създаването на четвърто съсловие (brazo), което включва дребните благородници или кабалерос.^[9]

Хуан умира през 1396 г. и не оставя мъжки наследник, затова тронът се предава на брат му Мартин I Арагонски.

Жени се два пъти:

∞ 1. 1373 за Мате д’Арманяк († 1378), дъщеря на Жан I, граф д’Арманяк, от която има пет деца:

• Хайме Арагонски (Валенсия, 1374])

• Хуана Арагонска (1375 – 1407), ∞ 1392 за Матийо дьо Фоа-Беарн, граф на Фоа, който претендира за трона на Арагон след смъртта на Хуан I, от когото няма деца.
• Хуан Арагонски (Барселона, ​​1376)
• Алфонсо Арагонски (1377)
• Елеонора Арагонска (1378)

2. ∞ 1380 за Йоланда дьо Бар (ок. 1365 – 1431), дъщеря на Роберт I (1344 – 1411) и Мария Френска (1344 – 1404), от която има шест или седем деца:

• Хайме Арагонски (1382 – 1388)
• Йоланда Арагонска(1383 – 1443), ∞ 1400 за херцог Луи II Валоа-Анжуйски

• Ферднандо Арагонски (1389), херцог на Херона и граф на Сервера
• Антония Арагонска (1391-1392)
• Хуана Арагонска (1392-1396)
• Еленора Арагонска (1393)
• Педро Арагонски (1394), херцог на Херона и граф на Сервера

• 
  Хуан и Виоланта дьо Бар
• 
  детайл
• 
  общ изглед

• Javier Leralta, Apodos reales: historia y leyenda de los motes regios, Madrid, Sílex (Serie Historia), 2008. ISBN 978-84-7737-211-0
• Vicente Salas Merino, Genealogía de los reyes de España, Madrid, Visión, 2007. ISBN 978-84-9821-767-4
• Chaytor, H. J. A History of Aragon and Catalonia. London: Methuen, 1933.