Христодул Божиков
| Христодул Божиков | |
| български просветен и църковен деец | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1896 г.
|
Христодул (Христораб) Божиков е български възрожденски просветен и църковен деец в Източна Македония, свещеноиконом.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в лъгадинското село Сухо. Учителства в близкото село Висока, където преподава по килийната метода. В учебната си практика използва църковните книги псалтир, октоих, апостол и антологион. Превежда богослужебни текстове от гръцки език на местно българско наречие. В 1862 година заменя преподаването гръцки с обучение на български език, което се отразява положително на учебния процес. През 1863 година напуска селото и отива в Сяр, където е учител и певец в църквата „Свети Антоний“.[3] Наскоро след това отново учителства във Висока. Негов ученик е свещеник Иван Маджаров. Около 1866 година отново се установява в Сяр.[4] Тук той става църковен певец, а по-късно – свещеник. След учредяването на Българската екзархия през 1870 година, той остава лоялен на Цариградската патриаршия, макар че осъзнава българската си народност.
В периода 1862 – 1880 година Божиков води кореспонденция със Стефан Веркович, който е чест гост в дома му в Сяр. Веркович го учи да пише на български с кирилица.[5] Той активно му сътрудничи за събиране на фолклорни материали, стари монети и статистически данни. Поддържа контакти с възрожденците Андрей Анастасов и Вениамин Мачуковски. Като израз на българско си самосъзнание, понякога използва името Христораб (т.е. раб на Христа), български превод на рожденото му име.[6]
През 1896 година свещеник Иван Маджаров, пише за него в спомените си:
| „ | Правеше ми силно впечатление този учител, постоянно четеше и превеждаше слова от гръцките книги на прост български език и го произнасяше в черквата за поука на народа. Той се признаваше, че е българин и без стеснение изповядваше народността си, макар да не беше проникнала по това време още българската наука и българския черковен въпрос не беше още известен по нашите села.[7] | “ |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860 – 1893“. София, 1969, стр.22 и сл.
- ↑ Стоилов, А. Автобиография на Архимандрит Йона Маджаров, сп. Македонски преглед, 2002, кн. 4, стр.142, 150.
- ↑ Дописка от село Висока. Вестник „Съветникъ“. №29, 7 октомври 1863.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 79.
- ↑ Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 28.
- ↑ „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860 – 1893“. София, 1969, стр.305.
- ↑ Стоилов, А. Автобиография на Архимандрит Йона Маджаров, сп. Македонски преглед, 2002, кн. 4, стр.142.
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
