Хелиос Ἥλιος
древногръцки бог на Слънцето
Метоп на Хелиос с конете и колесницата си, открит при разкопките на Троя (Пергамон музей, Берлин)
Семейство
Баща	Хиперион
Майка	Тея
Братя/сестри	Еос Селена
Съпруга	Рода
Партньор	Климена Гея Персеида Селена Клития
Деца	Фаетон Еет Цирцея Пасифея Триоп Макарей Аглая Авгий Харити Амалтея Лелекс
Хелиос в Общомедия

Хелиос (на старогръцки: Ηλιος) в древногръцката митология е бог на Слънцето, син на титаните Хиперион и Тея. Съответства на римския бог Сол. Негов епитет е Паноптес („Всевиждащият“).

Брат е на Селена, богинята на Луната и на Еос - богиня на зората.

Хелиос е баща на Еет, Кирка и Пасифая. Неговите други деца са Фентуса („лъчезарна“) и Лампетия („сияеща“).

Хелиос често е представян в изкуството, посредством сцени, в които е заедно със своите коне и се вози на колесницата си. Тези мотиви се срещат се от мозайки и вазови изображения от Древна Гърция, до изображения на автори от края на 20 век.

В тях богът е изобразяван, като красив младеж в тънки одежди, с развети коси и венец от лъчи, с лице обкръжено с ореол от светлина. Той живее във великолепен дворец в обкръжението на божествата на 4-ите годишни времена и има престол от скъпоценни камъни. Всяка сутрин се появява, управлявайки своята златна колесница, теглена от 4 снежнобели, крилати и бълващи огън коне с имена преводими, като: Светлина, Блясък, Гръм и Мълния. Тя му е подарена от бога-ковач Хефест. През деня лети по небето, а вечер слиза към водите на Океан и преплува морето отново към мястото, където се появява на следващата сутрин.

Фаетон получава само за 1 ден позволение от баща си да управлява колесницата, но поради неопитността си едва не изгаря света. Пламва Земята, започват да горят планините. Затова Зевс се вижда принуден да порази със светкавица колесницата, конете и самия Фаетон.

В една гръцка рисунка върху ваза Хелиос се появява, плавайки през морето, в купата на триножника от светилището на Делфийския оракул.

Атеней в съчинението си "Гощавка на софисти" пише, че в часа на залеза Хелиос се покатерва до велика златна купа, в която той преминава от земите на Хесперидите (нимфи, живеещи в Крайния Запад) до страната на етиопите (на Изток, където прекарва тъмните часове).

Когато Херакъл пътува до остров Еритея (Гадес), в търсене на кравите на Герион, той прекосява Либийската пустиня, но отчаян и разгневен от жегата запраща стрела към Слънцето. Бързо се разкайва, а Хелиос, в знак на благоволение, му услужва с превозното си средство - така Херакъл скоро намира стадото.

В историята, разказана в залата на двореца на феака Алкиной, когато той приютява корабокруширалия Одисей, Хелиос е описан, като враг на божествата Арес и Афродита. Там той ги издава на Хефест, съпруга на богинята, че са любовници. В резултат Хефест ги хваща в момент на самия акт и ги уплита заедно в невидима тънка мрежа.

В друг епизод от поемата, Одисей и група моряци слизат на Тринакия, остров, посветен на бога на Слънцето (когото Кирка именува Хиперион, а не Хелиос), където пасат неговите свещени животни:

Одисей предупреждава своите хора да не закачат добитъка, но те го послушват, а убиват и изяждат една част. Зевс ги наказва, като унищожава кораба им и ги избива всичките, пощадявайки само вожда.

• Родословно дърво на гръцки богове
• Светлина
• Родоски колос
• Хелий