Ханс Бьолсен
германски генерал
Звание	Генерал-майор
Години на служба	1914 – 1918; 1934 – 1945 г.
Служи на	Германска империя Ваймарска република Нацистка Германия
Род войски	Райхсхер (1918) Райхсвер (1932) Вермахт (1945)
Битки/войни	Първа световна война Втора световна война
Награди	Германски златен кръст Рицарски кръст
Дата и място на раждане	6 март 1894 г. Емден, Германска империя
Дата и място на смърт	24 октомври 1960 г. (66 г.) Франкфурт, Германия

Ханс Бьолсен (на немски: Hans Boelsen) е немски офицер, служил по време на Първата и Втората световна война.

Ханс Бьолсен е роден на 6 март 1894 г. в Емден, Германия.^[1] През 1914 г., след началото на Първата световна война, се записва в армията като доброволец. В край на годината е зачислен към 180^-и пехотен полк с чин офицерски кандидат. През следващата година е издигнат в чин втори лейтенант от пехотата.^[2] Между 1915 и 1917 година служи като командир на взвод в пехотни и картечни роти. След това заема постовете адютант на батальон, заместник адютант на рота и към края на войната става част от щаба на 242^-ра пехотна дивизия.

През 1919 г. е освободен от военна служба и получава почетно повишение в чин първи лейтенант. Между двете войни изучава право и защитава два доктората,^[3] политически науки през 1923 г. и право през 1928 г.^[1]

През 1934 г. се присъединява отново към армията с чин капитан.^[2] Първото му назначение е като командир на рота. През 1937 г. е прехвърлен в щаба на 33^-та пехотна дивизия, а между 1938 и 1939 г. ръководи курсове по тактика, като инструктор, в пехотните училища в Потсдам и Дьобериц. Преди и по време, 1939 – 1940 г., на битката за Франция служи като втори заместник от 22^-ри корпус (преди това танкова група „фон Клайст“).^[2] След това заема същия пост в 1^-ва танкова армия, с която участва в бойните действия на Балканите^[2][3]

През май 1941 г. поема командването на 2^-ра рота от 111^-и стрелкови полк. Тежко ранен е на петия ден след началото на операция „Барбароса“ и се завръща през юли същата година като командир на 160^-и батальон (мот.). През декември се разболява и се завръща на служба след четири месеца. Прекарва повече от година в пехотното училище в Дьобериц. През 1943 г. се завръща на фронта като ръководи 111^-и танково-гренадирски полк. В края на годината преминава кратък курс за обучение на дивизионни командири, след което заема длъжността действащ командир на различни формирования. На 5 март 1944 г. 29^-а танково-гренадирска дивизия, между април и май на 26^-а танкова дивизия, между май и юни на 114^-а йегер дивизия, а между юли и август 1944 г. отново на 26^-а танкова дивизия.^[3]

Между 10 септември 1944 и февруари 1945 г.^[3] заема поста командир на 18^-а танково-гренадирска дивизия, а през март^[3] на 172^-ра дивизия от резерва.^[2] На 29 март 1945 г. е пленен от западните Съюзници.^[3]

След войната към Бьолсен не са повдигани обвинения за извършени военни престъпления и е освободен през 1947 г.^[3] Умира на 24 октомври 1960 г. във Франкфурт на Майн, Германия.^[1]

• ((de)) Mitcham, Samuel W. The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War Two and Their Commanders. Stackpole Books, 2007. ISBN 081173353X.
• ((fr)) Lannoy, Francois de и др. Panzertruppen: Les Troupes Blindees Allemandes German Armored Troops 1935-1945. Heimdal, 2001. ISBN 2840481510.
• ((en)) Mitcham, Samuel W. Rommel's Lieutenants the Men who Served the Desert Fox, France, 1940. Greenwood Publishing Group, 2006. ISBN 0275991857.

• ((de)) Ген. Х. фон Бьолсен в немския сайт – Lexikon der Wehrmacht

Нормативен контрол GND VIAF WorldCat