Хамбаркьой (дем Кукуш)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Хамбаркьой.
| Хамбаркьой Μάνδρες | |
| — село — | |
 Мелница в Хамбаркьой | |
  Хамбаркьой  Хамбаркьой  Хамбаркьой | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 155 m |
| Население | 668 души (2001) |
| Хамбаркьой в Общомедия | |
Хамбаркьой или Хамбар кьой (на гръцки: Μάνδρες, Мандрес, катаревуса: Μάνδραι, Мандре, до 1926 година Αμπάρ Κιόι, Амбар Кьой[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония с 668 жители (2001).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 17 километра южно от Кукуш (Килкис) на левия бряг на река Галик (Галикос).
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Хамбаркьой е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е изградена в XIX век и е с базиликална архитектура.[2] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Амбаркьой (Ambar-keuy) живеят 270 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Амбар кьой (Ambarkeui) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 65 домакинства, като жителите му са 25 мюсюлмани и 285 българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 300 жители българи християни и 66 турци.[5]
Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Амбар кьой (Ambar-Keuy) е село в Кукушка каза с 320 души българи екзархисти и в него работи българско училище.[6]
По време на Хуриета през първата половина на 1909 година в селото е основано бюро (клон) на Съюза на българските конституционни клубове.[7]
Според Анастасия Каракасиду в края османското владичество Амбаркьой е предимно „славяноезично“ селище.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Хамбаркьой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Българското му население се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е изцяло бежанско със 125 семейства и 412 жители бежанци.[10] В 1926 година е прекръстено на Мандрес в чест на албанската гъркоманска паланка Мандрица, откъдето идват основната група бежанци – около 100 семейства.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Μ. Μαραβελάκη, Α. Βακαλόπουλου. "Οι προσφυγικές εγκαταστάσεις στην περιοχή Θεσσαλονίκης". Ανατύπωση Εκδόσεις Βάνιας. Θεσσαλονίκη, 1993.
- Απόστολος Μαϊκίδης. "Μανδρίτσα. Η κωμόπολις που έσβησε." Σημειώσεις – Αναμνήσεις – Παράδοσις. Θεσσαλονίκη, 1972.
- Απόστολος Μαϊκίδης. "Η βιοτεχνία στη Μανδρίτσα Αν. Θράκης", Θρακική Εστία Θεσσαλονίκης. Ημερολόγιο- Λεύκωμα, 4, 1985-1986.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Хамбаркьой
Ангел Трайков (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина[11]- Васил Георгиев (Георгев, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 отделна партизанска рота[12]
- Димо Хамбаркьойлиев, български революционер, деец на ВМОРО, убит преди 1918 г.[13]
- Иван Трайков (Вано Трайков, 1879/1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 4 рота на 15 щипска дружина[14]
- Иван Христов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солнска дружина[15]
- Милан Коцев Христов (1889/1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солнска дружина[16]
- Христо Иванов (Илюв), български опълченец, на 1 май 1877 година постъпва в I рота на I опълченска дружина, на 18 ноември 1877 година е преведен в III дружина на I рота, уволнен е на 22 юни 1878 година[17][18]
- Христо Иванов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, Инженерно-техническа част на МОО[19]
- Христо Иванов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, жител на Солун, 4 рота на 3 солунска дружина[20]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μάνδρες – Ιερός Ναός Αγ.Δημητρίου // Enjoy Kilkis. Посетен на 14 март 2018.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 – 163.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Новоосновани клубове // Отечество. Година I, Брой 5. 7 мартъ 1909 год. с. 4.
- ↑ Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове: Преходи към националното в Гръцка Македония 1870 – 1970. София, „Сиела“, 2008. ISBN 978-954-28-0186-3. с. 69.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 885.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 723.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 149.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 98.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 725.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 767.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 772.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 32.
- ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 98.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 302.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 303.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
Cover photo is available under {{::mainImage.info.license.name || 'Unknown'}} license.
Cover photo is available under {{::mainImage.info.license.name || 'Unknown'}} license.
Credit:
(see original file).
