Фритьоф Нансен
| Фритьоф Нансен Fridtjof Nansen | |
| норвежки изследовател и общественик | |
 | |
| Роден |
10 октомври 1861 г.
Стуре Фрьон, Норвегия |
|---|---|
| Починал |
Люсакер, Норвегия |
| Погребан | Норвегия |
| Религия | атеизъм |
| Учил в | Университет на Осло[1] |
| Научна дейност | |
| Област | География |
| Работил в | Университет на Осло |
| Награди |  Нобелова (1922) |
| Семейство | |
| Деца | 5 |
| Подпис | .svg){kind=small} |
| Уебсайт | |
| Фритьоф Нансен в Общомедия | |
Фритьоф Нансен (на норвежки: Fridtjof Wedel-Jarlsberg Nansen) е норвежки полярен изследовател, океанограф, дипломат, хуманист, философ и международен деятел, лауреат на Нобелова награда за мир за 1922 г.
Ранни години (1861 – 1888)
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 10 октомври 1861 година в имението Стуре Фрьон, недалеч от Осло, в семейство на секретар на окръжен съд. Още като юноша става първокласен скиор и нееднократно печели шампионатите на Норвегия по ски. След завършване на средното си образование постъпва в университета в Кристияния (сега Осло), във факултета по зоология.
Едва 20-годишен, през 1882 г. се отправя на биоложка практика на кораба „Викинг“ в Гренландско море, който ловува тюлени. Именно това плаване в Арктика има решаващо значение за по-нататъшната му дейност като полярен изследовател. След завършване на образованието си през 1883 г. става лаборант по зоология в Бергенския музей. От 1885 до 1886 г. работи в университета в Парма, Италия, при професор Голджи и в първата в Европа морска биоложка станция в Неапол. През 1886 г. е удостоен с голям златен медал на Кралската Академия на науките за своите изследвания по строежа на клетъчния апарат на нервната тъкан и получава докторска степен.
Полярни изследвания (1888 – 1896)
[редактиране | редактиране на кода]Експедиция в Гренландия (1888)
[редактиране | редактиране на кода]
От 22 август до 29 септември 1888 г., заедно с Ото Свердруп и още четирима участници, изминава 560 км и пресича Гренландия на ски по 64º с.ш. от изток на запад. Пръв съставя подробна карта на южната част на острова. Събира богат материал за релефа, климата, характера на ледообразуването, растителния и животинския свят, етнографията, бита и обичаите на ескимосите. За постигнатите големи резултати е награден със златен медал „Виктори“ на Лондонското Кралско географско дружество и медал „Вега“ на Шведското дружество по антропология и география.
Експедиция в Арктика на кораба „Фрам“ (1893 – 1896)
[редактиране | редактиране на кода]Океанографски изследвания (1896 – 1905)
[редактиране | редактиране на кода]За Нансен и неговата експедиция заговаря целият свят. Независимо от голямата му слава той продължава своите изследвания в новата наука океанология. До края на ХІХ в. изследва Атлантическия океан от Шпицберген до Азорските о-ви, изучава дрейфуващите ледове, дълбоководните морски течения, изобретява и усъвършенства прибори и апаратура за океанографски изследвания, издига смели научни хипотези.
През 1897 г. става професор по зоология в университета в Кристияния, без задължението да чете лекции. През 1900 г. участва в експедиция за изследване на теченията в Северния ледовит океан. Подвизите му го превръщат в национален герой и улесняват влизането му в политиката в началото на века.
Политическа дейност (1905 – 1930)
[редактиране | редактиране на кода]Той работи за независимостта на Норвегия и става през 1905 г. първи дипломатически пратеник на страната в Лондон, пост, който заема до 1908 г. Завръща се в Норвегия и отново се отдава на науката. Смъртта на съпругата му, а след това и на големия му син са страшен удар за него. Приема да посети Русия и през 1913 г. плава покрай брега на Азия от запад на изток до устието на р. Енисей, след което продължава по суша в Южен Сибир и Далечния изток.
В последните години от живота си Нансен се отдава изцяло на активна обществена и политическа дейност. Горещ поддръжник е на ОН. По време на глада, който настъпва след Октомврийската революция, организира международна помощ. Като върховен комисар на ОН за бежанците оказва изключителна помощ на милионите руски и арменски бежанци. Неговите комитети подкрепят и завръщането на българите от Западна Тракия, депортирани от егейските острови, по време на Гръцко-турската война от 1919 – 1922. За тези си заслуги получава Нобелова награда за мир през 1922, парите от която изпраща за построяването на селскостопански станции в Поволжието и Украйна и оказване на помощ на гръцките бежанци.
Инициира и създава през 1927 г. международното дружество „Аероарктик“ и става негов пожизнен президент. Независимо че е на 65 г., той се кани да лети с дирижабъл към Северния полюс.
Умира на 13 май 1930 г. в градчето Люсакар, недалеч от Осло, на 68-годишна възраст.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]
Неговото име носят:
- връх Нансен (, 2740 м), в Антарктида, Земя Виктория;
- връх Нансен (, 898 м), в западната част на Северния остров на Нова земя;
- връх Нансен (, 1827 м), в територия Юкон, Канада;
- връх Фритьоф Нансен (), в Антарктида, Земя кралица Мод;
- Земя Нансен (), на северния бряг на Гренландия;
- ледник Нансен, на западния бряг на Гренландия, стичащ се в залива Мелвил;
- ледник Нансен (), на източния бряг на Северния остров на Нова земя;
- ледник Нансенбреен (), на остров Западен Шпицберген, стичащ се в Ис фиорд;
- нос Нансен (), на източния бряг на остров Виктория, в Канадския арктичен архипелаг;
- нос Нансен (), на източния бряг на Гренландия, Земя крал Кристиан IX;
- нос Нансен (), на северозападния бряг на остров Земя Джордж в архипелага Земя на Франц Йосиф;
- остров Нансен (), в южната част на архипелага Земя на Франц Йосиф;
- остров Нансен (), в Карско море, архипелага Норденшелд;
- планински масив Нансен, на п-ов Таймир;
- подводна котловина Нансен в Северния ледовит океан;
- подводен праг Нансен-Гакел в Северния ледовит океан;
- проток Нансен (), между островите Елсмиър на североизток и Аксел Хайберг на югозапад, в Канадския арктичен архипелаг;
- булевард „Фритьоф Нансен“ в София;
- фиорд Нансен (), на източния бряг на Гренландия, Земя крал Кристиан IX;
- кратер Нансен на Луната;
- международна служба за бежанците „Нансен“ (1930 – 1939 г.).
Трудове
[редактиране | редактиране на кода]- „The Norwegian North polar expedition 1893 – 1896. Scientific results“, (v. 1 – 6, 1900 – 06);
- „Nebelheim. Entdeckung und Erforschung der nordlichen Länder und Meere“, B. 1 – 2, Leipzig, 1911.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Нансенов паспорт
- Международна служба за бежанците „Нансен“
- Фрам (кораб)
- Арктическа експедиция на Фритьоф Нансен с кораба „Фрам“
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Trine Nickelsen. Nansen – Norway’s first brain scientist // Университет на Осло, 2008 г. Посетен на 16 януари 2019 г.
- Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики.
- Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 322 – 325.
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970, стр. 300 – 301.
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 413.
- Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г.
- Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985, стр. 34, 78 – 79, 217 – 218.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Полярната сага Архив на оригинала от 2011-02-06 в Wayback Machine. на сайта на Нейшънъл Джиографик
|
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
