Флейтова тръба

Принципални тръби на органа в зала „България“, София

Флейтова тръба в Общомедия

Флейтовите тръби са вид органови тръби. Звукът, който тези тръби произвеждат, е близък до този на флейтата и различните видове свирки.^[1] При стандартните тръбни органи повечето от регистрите са флейтови, а най-малките органи (напр. позитивът) са снабдени единствено с такива тръби.

Флейтовите тръби са разделени на три основни вида:

• принципал, създаващи най-силния и отчетлив звук;
• флейти, създаващи нежен флейтов звук; разновидности:
  • flöte
  • waldflöte
  • rohrflöte
  • bourdon
  • gedackt
• струнни, придаващи „светло“ звучене; разновидности:
  • gamba
  • violon

Различните типове флейтови тръби са най-разнообразни като структура. Те биха могли да бъдат както отворени, така и затворени; както от метал, така и от дърво. Металните най-често са с крълго сечение, а дървените – с квадратно.

Най-често срещаният тип флейтови тръби е принципалът, който е задължителен за всеки орган. Именно принципалните тръби са тези, които са видими и оформят фасадата на инструмента.

Флейтовата тръба, в най-общия случай, се състои от следните части:

1. горна (най-често цилиндрична) част
2. горен лабиум
3. пробка
4. долен лабиум
5. долна (най-често конусовидна) част
6. отвор за въздух

• Езичкова тръба
• Аликвот
• Микстура