Уолтър Гилбърт
| Уолтър Гилбърт Walter Gilbert | |
| американски биохимик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Харвардски университет Кеймбриджки университет |
| Научна дейност | |
| Област | биохимия, физика |
| Учил при | Абдус Салам |
| Работил в | Харвардски университет |
| Награди | Нобелова награда за химия (1980) |
| Семейство | |
| Съпруга | Силия Стоун |
| Деца | 2 |
| Уолтър Гилбърт в Общомедия | |
Уолтър Гилбърт (на английски: Walter Gilbert) е американски биохимик, физик, пионер на молекулярната биология и лауреат на Нобелова награда за химия от 1980 г.[1][2]
Ранен живот и образование
[редактиране | редактиране на кода]Гилбърт е роден на 21 март 1932 г. в Бостън, Масачузетс, в семейството на Ема Коен, детски психолог, и Ричард Гилбърт, икономист.[2][3] Когато Гилбърт е на 7 години, семейството се премества във Вашингтон, където баща му работи с Хари Хопкинс. Там Гилбърт се запознава със Селия Стоун, за която се жени на 21-годишна възраст.[4]
След като завършва средното си образование, той е приет в Харвардския университет, откъде получава бакалавърска степен по химия и физика през 1953 г. и магистърска степен по физика през 1954 г.[2] Записва докторантура по физика в Кеймбриджкия университет, където негов ментор е нобеловият лауреат Абдус Салам.[2][5] Защитава дисертацията си през 1957 г.
Научна дейност
[редактиране | редактиране на кода]През 1956 г. Гилбърт се завръща в Харвардския университет, където е назначен за асистент по физика през 1959 г.[2] Жена му работи за Джеймс Уотсън, което събужда интерес у Гилбърт към молекулярната биология. Уотсън и Гилбърт ръководят съвместна лаборатория през 1960-те години, когато Уотсън напуска в полза на друга лаборатория.[6] През 1964 г. Гилбърт е повишен на доцент по биофизика, а през 1968 г. – на професор по биохимия.[2]
Той е съосновател на биотехнологичните компании Biogen и Myriad Genetics, служейки като първи председател на съответните им бордове на директорите. Напуска работата си в Харвард, за да работи като изпълнителен директор на Biogen, но впоследствие е помолен да напусне от борда на директорите на компанията.[7]
Гилбърт е сред ранните привърженици на секвенирането на човешкия геном. През 1985 г. се завръща в Харвард.[8] Гилбърт е явен критик на нобеловия лауреат Дейвид Балтимор, който се замесва в научен скандал.[9] Гилбърт се включва и в ранния спор относно причината за СПИН.[10]
Заедно със свой студент, Гилбърт първи пречиства лактозен репресор.[11] С друг свой студент разработва нов метод за ДНК секвениране.[12][13]
През 1980 г. Гилбърт е удостоен с Нобелова награда за химия за работата си по разработване на методи за определяне на секвенциите на нуклеотидите в нуклеинова киселина.
Гилбърт първи предлага съществуването на интрони и екзони през 1978 г.[14] През 1986 г. предлага хипотезата „РНК-свят“ за произхода на живота,[15] основавайки се на идея, предложена първоначално през 1967 г. от Карл Вьозе.
След като се пенсионира от Харвардския университет през 2001 г., Гилбърт започва художествена кариера, комбинирайки изкуството с науката. Изкуството му е фокусирано върху дигиталната фотография.[8][16]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Nobel Prize autobiography: Walter Gilbert
- ↑ а б в г д е Shampo MA, Kyle RA. Walter Gilbert--1980 Nobel Prize for Chemistry // Mayo Clin. Proc. 78 (5). май 2003. DOI:10.4065/78.5.588. с. 588.[неработеща препратка]
- ↑ Home – the Chicago Literary Club // Архивиран от оригинала на 2012-05-19. Посетен на 2020-05-12.
- ↑ Saltzman, Jonathan. Five things you should know about Wally Gilbert // The Boston Globe. 31 март 2018. Посетен на 1 април 2018.
- ↑ Gilbert, Walter. On generalised dispersion relations and meson-nucleon scattering. University of Cambridge, 1958. OCLC 879396761.
- ↑ Watson, James D. Genes, Girls and Gamow. 2003.
- ↑ Kanigel, Robert. The Genome Project // The New York Times Magazine. 13 декември 1987.
- ↑ а б Johnson, Carolyn Y. A physicist, biologist, Nobel laureate, CEO, and now, artist // 13 март 2015.
- ↑ Kolata, Gina. Inquiry lacking due process // The New York Times Books. 25 юни 1996.
- ↑ Cohen, Jon. The Duesberg Phenomenon // Science 266 (5191). 9 декември 1984. DOI:10.1126/science.7992043. с. 1643 – 1644.
- ↑ Gilbert, Walter и др. Isolation of the lac repressor // PNAS 56 (6). декември 1966. DOI:10.1073/pnas.56.6.1891. с. 1891 – 1898.
- ↑ Allan, Maxam и др. Sequencing end-labeled DNA with base-specific chemical cleavages // Methods in Enzymology 65 (1). 1980. DOI:10.1016/S0076-6879(80)65059-9. с. 499 – 560.
- ↑ Maxam, A. и др. A new method for sequencing DNA // Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America 74 (2). 1977. DOI:10.1073/pnas.74.2.560. с. 560 – 564.
- ↑ Gilbert, Walter. Why genes in pieces // Nature 271 (5645). 9 февруари 1978. DOI:10.1038/271501a0. с. 501.
- ↑ Gilbert, W. Origin of life: The RNA world // Nature 319 (6055). 1986. DOI:10.1038/319618a0. с. 618.
- ↑ Wally Gilbert „Worlds“ // Посетен на 26 декември 2019.
|
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
