Уилямс FW13
| Категория | Формула 1 едноместен |
|---|---|
| Конструктор | .svg){kind=small} Уилямс
|
| Дизайнер | Патрик Хед Енрике Скалаброни
|
| Шаси | Карбонови нишки и Кевларна структрура |
| Двигател | 1989 Рено RS1 V10 1990 Рено RS2 V10 |
| Трансмисия | Уилямс/Хевланд 6-скоростна наръчна |
| Гуми | Гудиър |
| Тим | Canon Williams Team |
| Пилоти | 5.  Тиери Бутсен6.  Рикардо Патрезе
|
| Дебют | 1989 Голяма награда на Португалия |
| Стартове | 20 |
| Победи | 3 |
| Титли при конструкторите | 0 |
| Титли при пилотите | 0 |
| Първи места на старта | 1 |
| Най-бързи обиколки | 4 |
Уилямс FW13 е болид от Формула 1, с който отборът на Уилямс участва през сезон 1989, както и през сезон 1990 като FW13B
1989
[редактиране | редактиране на кода]FW13 е конструиран от аржентинеца Енрико Скалаброни, което включваше въздушна кутия във формата на овал, както и двигателя на Рено RS1 3.5 литров V10 двигател. Пилотиран от Тиери Бутсен и Рикардо Патрезе, болидът се появи за ГП на Португалия, след като Уилямс използваха модифицирана версия на миналогодишния болид FW12B за първите 12 състезания. Дебюта на FW13, не бе най-добра за тях, след като и двамата пилоти отпаднаха, което принуди Патрезе да използва стария болид за ГП на Испания. След като проблемите са отстранени, новият болид показа скорост и компетентност, което помогна на Бутсен и Патрезе завършиха втори и трети в Сузука, преди белгиеца да донесе първата победа за FW13 в Аделейд, при изключително тежки условия. Това помогна на тима да завърши зад шампионите от Макларън при конструкторите.
1990
[редактиране | редактиране на кода]Болидът бе разработен за сезон 1990, ставайки FW13B, с ново окачване и нов двигател на Рено RS2 V10. Бърз и надежден, Рикардо Патрезе донесе победа за Уилямс, още в третия кръг за сезона в Имола, следван от победа на Бутсен в Хунгароринг, като в последното Уилямс окупираха първа редица, благодарение на пол-позишъна на белгиеца. Тимът завърши зад Макларън, Ферари и Бенетон (които спечелиха последните две състезания, благодарение на Нелсън Пикет) при конструкторите с общо 57 точки.
FW13B се оказа най-бързият болид за 1990, според хората около падока на Формула 1 като единственият недостатък е, че отборът нямаше истински лидер при пилотите.
FW13 е заменен от още по-успешния болид FW14, за сезон 1991.
Резултати от Формула 1
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Отбор/Шаси | Двигател | Гуми | Пилот | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | Тчк. | WCC |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1989 | Уилямс FW13 |
Рено RS1 V10 |
Г | BRA | SMR | MON | MEX | USA | CAN | FRA | GBR | GER | HUN | BEL | ITA | POR | ESP | JPN | AUS | 77* | 2-ри | |
| Тиери Бутсен | Ret | Ret | 3 | 1 | ||||||||||||||||||
| Рикардо Патрезе | Ret | 2 | 3 | |||||||||||||||||||
| 1990 | Уилямс FW13B |
Рено RS2 V10 |
Г | USA | BRA | SMR | MON | CAN | MEX | FRA | GBR | GER | HUN | BEL | ITA | POR | ESP | JPN | AUS | 57 | 4-ти | |
| Тиери Бутсен | 3 | 5 | Ret | 4 | Ret | 5 | Ret | 2 | 6 | 1 | Ret | Ret | Ret | 4 | 5 | 5 | ||||||
| Рикардо Патрезе | 9 | 13 | 1 | Ret | Ret | 9 | 6 | Ret | 5 | 4 | Ret | 5 | 7 | 5 | 4 | 6 |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Уилямс FW13 в statsf1.com
Уилямс FW13B в statsf1.com
| |||||
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
