Робията (Робие, на румънски: Robie; 1385-1856) е особена и специфична форма на собственост над хора, която просъществувала de facto в обединеното княжество Влашко и Молдова до 1864 г. ^[1][2]

Първият писмен акт засвидетелствал робията датира от 3 октомври 1385 г. Циганите упражняващи робия се делели на три касти – господарски, наричани още „Божии цигани“; църковни, наричани още „Манастирски цигани“ и най-многобройни били тези от третата каста на влашките боляри-земевладелци или "Крепостни цигани".

В исторически план обект на робията са циганите във Влашко, Трансилвания, Буковина и в по-малка степен разни османски пленници, като татари в Буджака и маври от Магреб, които имали възможността да се откупуват от влашките господари.

Премахването на робията е една от основните цели на влашката революция. Традиционната робия е забранена със закон едва с края на Кримската война и Парижкия мир, но всъщност изчезва в средата на 1860-те.

Заедно с робията в днешните румънски земи е съществувало паралелно крепостничество към местните боляри.

• Сакалиби
• Робство в Османската империя

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Рабство в Румынии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​