Трагедията на Льо Ман е инцидент, станал при провеждането на автомобилното състезание за издръжливост „24 часа на Льо Ман“. Загиват 80 души.

Както в много други състезания, скоростта в завоите е от изключителна важност за постигане на максимална скорост и за спечелване на състезанието, превръщайки скоростта в критичен параметър на Льо Ман. Чарлз Дойч и Робърт Шуле конструират революционна рама за състезателен болид, наречена Long Tail, който е основа за монокока, използван в съвременните моторни спортове.

За това състезание Ягуар измисля дисковите спирачки, които заменят по-неефективните барабанни спирачки през 1953 година. Единствено Мерцедес остават с барабанни спирачки до 1955 година.

На 11 юни 1955 г., Пиер Левег е привлечен да се състезава с Мерцедес 300 SLR, след много добри резултати, постигнати от него.

В състезанието Хуан Мануел Фанджо се движи със своя Мерцедес зад Левег, преследващ Майк Хауторн с Ягуар, който от своя страна задминава явно изостаналия пилот на „Остин“ - Ланс Маклин.

Натискайки рязко спирачките и отбивайки рязко вдясно, за да влезе в пит-лейна, застава на пътя на двата „Мерцедес“-а, които се движат с максимална скорост.

Фанжо успява да се измъкне, но Левег няма време за реакция и се забива отзад в „Остин“-а, изхвърчайки във въздуха. Болидът се удря в насипа, който е предвиден да предпази зрителите, преобръща се и експлодира, изхвърляйки двигателя и трансмисията в трибуните. Пиер Левег и 80 зрители са убити на място, повече от 100 са тежко ранените.

Мнозина са обгорените от пожара, подхранван от детайлите по болида, направени от магнезий.

Официално състезанието продължава след инцидента, въпреки линейките, които изкарват пострадалите от външната страна на пистата.

Майк Хауторн и Ягуар печелят състезанието без никакви проблеми до края.

След трагедията много състезания са отменени, други в някои страни дори забранени като крайно опасни.