Топли дол
| Топли дол Топли Дол/Topli Dol | |
_-_Church_-_Topli_Dol_(Surdulica).jpg) Църквата „Свети Георги“ | |
  Топли дол | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Пчински окръг |
| Община | Сурдулица |
| Надм. височина | 1325 m |
| Население | 122 души (2002) |
| Телефонен код | 017 |
| Топли дол в Общомедия | |
Топли дол е село в община Сурдулица, Пчински окръг, Западните покрайнини, Сърбия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Топли дол се намира във високопланински район в крайния северозападен дял на разделената от българо-сръбската граница област Краище. Селото е разположено непосредствено на изток от българо-сръбската граница по Берлинския договор. Надморската му височина при църквата е 1200 метра, в миналото отделни къщи на селото са се намирали и на височина от 1500 метра.[1]
Традиционно, селото се състои от 15 разпръснати махали – Стамболийска, Чипѝлова, Велкова, Карда̀нова, Самарджѝинци, Мута̀вини, Дунгерци, Никодимови, Да̀нчини, Пешѝчави, Бѐркови, Лазарови (Весини), Дога̀новчанье, Нико̀лчини и Кумѝчини.[1] Някои от тези махали днес са обезлюдени.
История
[редактиране | редактиране на кода]В землището на селото са откривани много останки от средновековни постройки, както и монети и керамика.[2]
Най-старото писмено сведение за селото се среща в османотурски документ от 1576 година.[2] В регистър на джелепкешани от 1576 г. Топли дол е отбелязано като част от каза Илидже. Посочени са Иван Драган, Иван Момчил, Степан Продан и Михно Братойно, натоварени да доставят 140 овце.[3]
От 1878 до 1920 година селото е в границите на България и влиза в състава на Божичката община.[4] Според границата между България и Сърбия по Берлинския договор от 1878 година около 40 къщи от Топли дол, които се намират във водосборния басейн на река Българска Морава, остават в Сърбия.[1] Днес те представляват отделно село в община Сурдулица - Топли до, чиито жители са със сръбско самосъзнание.
Непосредствено след Освобождението в селото е открито училище. В 1884 година е построена местната църква „Св. Георги“ на мястото на стар християнски храм.[5]
По силата на Ньойския договор от 1919 година, през ноември 1920 година селото е включено в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци. В 1932 година е построена нова училищна сграда.[5]
През 1941-1944 година Топли дол, както и останалите села в Западните покрайнини, отново е под българско управление. След 1944 година е в границите на Югославия и наследилата я след разпада ѝ Сърбия. В 1965 година Топли дол е включен в състава на община Власина Округлица, а през 1975 г. – към община Сурдулица.[5]
Население след 1878 г.
[редактиране | редактиране на кода]- 1880 – 601[2]
- 1900 – 729[2]
- 1910 – 757[2]
- 1948 – 856
- 1953 – 927
- 1961 – 725
- 1971 – 631
- 1981 – 386
- 1991 – 190
- 2002 – 122
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода](2002)
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Милан Стоименов Топлодолски, деец на бежанците от Западните покрайнини, преди 1944 г.
Други
[редактиране | редактиране на кода]На Топли дол е наречена улица в квартал „Борово“ в София (Карта).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 286-291.
- ↑ а б в г д Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 68.
- ↑ Турски извори за българската история, т. XVI, София, 1972, Съставила и коментирала Бистра Цветкова, под редакцията на Б. Цветкова и Ан. Разбойников, с. 141.
- ↑ Димитров, Тодор. Босилеградският край - български учреждения и личности (1878-1912), Кюстендил 2000, с. 13-14.
- ↑ а б в Младенов, Александър Й. Народни просветители от Босилеградско Краище 1833-2003. Малка енциклопедия, Долна Любата, 2003, с. 136.
| |||||||||
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
