Тонка Обретенова
Тази статия е за българската революционерка. За селото в Североизточна България вижте Баба Тонка (област Търговище) .
| Тонка Обретенова | |
| българска националреволюционерка и героиня | |
 | |
| Родена |
1812 г.
село Червен, Османска империя |
|---|---|
| Починала | |
| Националност |  България |
| Семейство | |
| Съпруг | Тихо Обретенов |
| Деца | Атанас Обретенов Ангел Обретенов Петър Обретенов Петрана Обретенова Никола Обретенов Георги Обретенов Анастасия Обретенова |
| Тонка Обретенова в Общомедия | |
Тонка Тончева Обретенова (Баба Тонка) е българска националреволюционерка и героиня.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е през 1812 г. в село Червен, Русенско. Родителите ѝ са Тончо Поставчията и Минка Тончева. Женена е за известен търговец в Русе Тихо Обретенов (1831). Раждат им се дванадесет деца, от които оцеляват пет момчета и две момичета.
Включва се в организираната националноосвободителна борба. Оказва сериозна организационна, морална и финансова помощ на Русенския частен революционен комитет. Съратник и доверено лице на Васил Левски. Нейният дом е сигурно убежище и организационен център на революционните дейци.
В борбата се включват и нейните деца. Петър Обретенов и Ангел Обретенов са четници в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Никола Обретенов е централна фигура в Русенския частен революционен комитет, участва и в четата на Христо Ботев. Георги Обретенов четник в четата на Стоил войвода в Старозагорското въстание. Петрана Обретенова ушива знамето на Червеноводската въстаническа чета (1875).
| „ | Четирима сина загубих! Двамата са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак ще ги накарам да носят българското знаме със златния лъв! | “ |
Баба Тонка | ||
Анастасия Обретенова е женена за революционера, писателя и публициста Захарий Стоянов. От неговите „Записки по българските въстания“ черпим информацията за личността и революционното дело на Баба Тонка.
„Трябва да ви кажа,… че Баба Тонка е жена с весел и шеговит характер. Обстоятелствата я научили и на тая проста истина, че ако човек знае и умее, то много може да спечели пред простодушните турци, които не бяха престанали… да уважават пиените и да благоговеят пред лудите, били те от каквато и да е народност. Ако някой строг забитин, който я виждал за пръв път, започвал да я ругае и заплашва, че ще я покачи на въжето, защото проводила четирима… синове в комитета, то тя му казвала, че е намислила да се жени, а на нему, на забитина, ще да му купи жълти ботуши от сватбата. Правителственият човек не можел да разбере що за човек е тая жена, правел сравнение между шестдесятгодишната бабичка и жълтите ботуши и най-после се засмивал…“.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На баба Тонка е наречена улица в квартал „Васил Левски“ в София (Карта).
На нейното име е именувано село в община Попово, област Търговище. Математическата гимназия в град Русе носи нейното име, както и залив на антарктическия остров Ливингстън.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Записки по българските въстания, глава III, Захари Стоянов
- Разправата с „фашистите“ от семейството на баба Тонка през 1944 г., автор: Виолета Радева, dnevnik.bg, 23 август 2014
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
|
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
