Томас Гейнзбъро Thomas Gainsborough
английски художник
Автопортрет, 1759 г.
Роден	14 май 1727 г. Съдбъри, Кралство Великобритания
Починал	2 август 1788 г. (61 г.) Лондон, Кралство Великобритания
Погребан	Великобритания
Националност	Великобритания
Кариера в изкуството
Стил	рококо
Жанр	пейзажна живопис,[1] портрет[1]
Учители	Юбер-Франсоа Гравло Франсис Хайман
Направление	живопис
Известни творби	„Момчето в синьо“
Повлиян	Антонис ван Дайк Антоан Вато
Член на	Кралска академия по изкуствата
Семейство
Баща	Джон Гейнзбъро
Съпруга	Маргарет Бър Гейнзбъро
Деца	Маргарет Гейнзбъро Мери Гейнзбъро Фишър
Томас Гейнзбъро в Общомедия

Томас Гейнзбъроу (на английски: Thomas Gainsborough) е английски художник, един от основоположниците на английската национална школа. Наред със своя съперник сър Джошуа Рейнолдс^[2] е поставян сред най-важните британски художници от втората половина на 18. век^[3]. Рисува бързо, а творбите от зрелия му период се отличават с лека палитра и леки щрихи. Въпреки че е плодовит портретист, Гейнсбъро получава по-голямо удовлетворение от пейзажите си^[4]. Смятан е (заедно с Ричард Уилсън) за създател на британската пейзажна школа от 18. век. Гейнсбъро е един от основателите на Кралската академия.

Роден е през 1727 година в Съдбъри, графство Съфолк и израства в мелница. Баща му е собственик на фабрика за вълна.^[5] Той не се противопоставя на влечението на Томас и го изпраща в Лондон да учи живопис, когато е на 13 години. Там Томас попада в средата на Юбер-Франсоа Гравло – моден по това време френски художник, който се занимава с графики, илюстрира книги и е почитател на Антоан Вато.

След Лондон, Томас Гейнзбъро се завръща в Съдъбъри, оженва се на деветнадесет години. Около 1750 г. семейството се преселва в Ипсуич^[6]. Има две дъщери – Мери и Маргарет. По-голямата, Мери, се омъжва несполучливо и след смъртта на майката, двете сестри заживяват заедно. Гейнзбъро обича музиката и свири на няколко инструмента: цигулка, пиано, виолончело.

По-късно, заедно със семейството си, се преселва в Бат, който е един от важните центрове на художествения живот в Англия^[7]. Там Томас е силно повлиян от творчеството на Ван Дайк. Така, през 1770 г. той рисува един портрет в този стил. Става дума за „Момчето в синьо“, емблематичното за английския художник произведение.

През 1774 г. Гейнзбъро се преселва в Лондон^[5], където умира на 2 август 1788 г.^[8]

• 
  Момчето в синьо
• 
  Госпожа Сара Сидънс
• 
  Дъщеря му Мери

• Класически пейзаж, около 1740 г., М.Б., пл.,42,5 х 54,3 см., Национална галерия, Лондон.
• Чартър хаус (Дом „майка и дете“), 1748 г., М.Б., пл., Национална галерия, Лондон.
• Река с църква, крави и фигури, 1750-1755 г., М.Б., пл., 77,5 х 102,5 см., Музей Меншън, Ипсуич.
• Корнардската гора, 1748 г., М.Б., пл., 122 х 152,5 см., Национална галерия, Лондон.
• Сцена край реката с фигури, около 1750 г., М.Б., пл., 92,5 х 122,5 см., Музей на изкуствата, Сент Луис.
• Изглед от Дедъм, около 1750 г., М.Б., пл., 62,5 х 77 см., Галерия Тейт, Лондон.
• Господин и госпожа Робърт Ендрюс, около 1748 г., М.Б., пл., 70,5 х 119,5 см., Национална галерия, Лондон.
• Хинидж Лойд и неговата сестра, 1750-1752 г., М.Б., пл., 63,6 х 80 см., Музей Фицуйлям, Кембридж.
• Дъщерите на художника, около 1750 г., М.Б., пл., 75 х 62,5 см., Национална галерия, Лондон.
• Художникът (Автопортрет), 1754 г., М.Б., пл., 57,5 х 40 см., частна сбирка на маркиза Чъмпли.
• Филип Тикнес, около 1750 г., М.Б., пл., 62,5 х 75 см., Градска художествена галерия, Сент Луис.
• П.Д.Мюлман, Крокет и Кийбъл, около 1750 г., М.Б., пл., 75 х 62,5 см., частна сбирка, Лондон.
• Госпожа Филип Тикнес, 1760 г., М.Б., пл., 195 х 132,5 см., Музей на изкуствата, Синсинати.
• Контеса Мери Хоу, 1765 г., М.Б., пл., 243 х 152,5 см., частна сбирка, Кенууд.
• Госпожица Линдли и брат ѝ, около 1768 г., М.Б., пл., частна сбирка, Лондон.
• Момчето в синьо, около 1770 г., М.Б., пл., 178 х 122 см., Галерия Хънтингтън, Сан Марино, Калифорния.
• Госпожа Сара Сидънс, 1783-1785 г., М.Б., пл.,125 х 100 см., Национална галерия, Лондон.
• Пейзаж с фигури, 1769 г., М.Б., пл., 100 х 125 см., частна сбирка на граф Крофорд и Болкар.
• Барон Едуард Лигониер, 1770 г., М.Б., пл., 94 х 62 см., Галерия Хънтингтън, Сан Марино, Калифорния.
• Селяни отиват на пазар, около 1769 г., М.Б., пл., 48 х 58 см., Кралски колеж „Холоуей“, Егълфийлд Грийн.
• Селска каруца, около 1767 г., М.Б., пл., 117,5 х 142,5 см., Барбър институт и университета, Бирмингам.
• Госпожа Мери Греъм, 1777 г., М.Б., пл., 236 х 152 см., Национална галерия на Шотландия, Единбург.
• Почивка, краят на 60-те г. на 18 век, М.Б., пл., 117,5 х 145 см., галерия Уилям Рокхийл Нелсън, Канзас.
• Госпожа Шеридън, около 1785 г., М.Б., пл., 218 х 149 см., Национална галерия, Вашингтон.
• Херцогиня Бофор, около 1770 г., М.Б., пл., 233 х 153,5 см., Национална галерия, Лондон.
• Господин и госпожа Уийлям Холиът (Утринна разходка), 1785 г., М.Б., пл., 93 х 70 см., Национална галерия, Лондон.
• В парка, 1783 г., М.Б., пл. 236 х 178 см., Колекция на Хенри Фрик, Ню Йорк.
• Пазарска каруца, 1783-1785 г., М.Б., пл., Галерия Тейт, Лондон.
• Госпожа Бачели, 1782 г., М.Б., пл., Галерия Тейт, Лондон.
• Вратата на хижата, 1780 г., М.Б., пл., 147,5 х 119,5 см., Галерия Хънтингтън, Сан Марино, Калифорния.
• Джон и Хенри Труман, 1783 г., М.Б., пл., 152,5 х 127,5 см., частна сбирка, Ню Йорк.
• Селско момиче с куче и стомна, 1785 г., М.Б., пл., 174 х 124,5 см., частна сбирка, Англия.
• Момиче с прасета, около 1782 г., М.Б., пл., 125 х 147,5 см.

• Румяна Савова-Касабова, Гейнзбъро, изд. Български художник, 1981, 64 стр. с 33 репродукции

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke KulturNav LCCN LNB MBa NDL NKC NLA NLG Open Library PLWABN RKD LIBRIS SNAC IdRef ULAN VIAF WorldCat