Тихота
| Тифута Τιχότα | |
| — село — | |
  Тифута  Тифута  Тифута | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Бук |
| Географска област | Чеч |
| Надм. височина | 650 m |
Тихота с варианти Тахота, Тихута, Тифута (на гръцки: Τιχότα, Тихота) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Бук (Паранести) в област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Тихота е разположено на 650 m надморска височина[1] в северозападното подножие на Коджадаг, на десния бряг на Черешовското езеро (Тисаврос) на река Места. Васил Кънчов го определя като чечко село, попадащо в Драмския Чеч.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е от старото славянско лично име Тихо̀та, образувано от Тих и -ота, както Нравота, Доброта и други.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Тифута (Тахута, Тифота) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 301 българи-мохамедани[3] в 120 къщи. Кънчов също така отбелязва, че селото се управлява от един мюдюрин, чието седалище се намира в село Бук и е зависим от драмския каймакам.[4] Според гръцката статистика, през 1913 година в Тифута (Τιχότα) живеят 404 души.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1923 година по силата на Лозанския договор жителите на Тихота като мюсюлмани са изселени в Турция и на тяхно място са настанени 41 гръцки бежански семейства със 128 души. Бежанците обаче веднага започват да се разселват по други места и в 1928 година селото има само 16 жители. В 1940 година броят има нараства на 110. Селото е обезлюдено по време на Гражданската война в Гърция (1946 - 1949) и след края ѝ не е възстановено.[1]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 404[1] | 332[1] | 16[1] | 110[1] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 195. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 203.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 198.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 270.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
