Теорема на Пойнтинг или уравнение на Пойнтинг представлява енергийното уравнение на електродинамиката. Уравнението има следната обща диференциална форма:

${\displaystyle {\mbox{div))\,{\vec {S))=-{\frac {\partial }{\partial t))\left[{\frac {1}{2))({\vec {E))\cdot {\vec {D))-{\vec {B))\cdot {\vec {H)))\right]-{\vec {E))(t,{\vec {r)))\cdot {\vec {j))(t,{\vec {r)))}$,

където ${\displaystyle {\vec {S))={\vec {E))\times {\vec {H))}$ се нарича вектор на Пойнтинг. ${\displaystyle {\vec {E))}$ и ${\displaystyle {\vec {H))}$ са съответно интензитетите на електрическото и магнитното полета, ${\displaystyle {\vec {j))}$ е токовата плътност.

През 1884 година Джон Хенри Пойнтинг (1852 – 1914) публикува теоремата в статията За пренасянето на енергия в електромагнитното поле в издание на кралското научно общество в Лондон [1]. Пойнтинг също предприема обширни експерименти за определяне на гравитационната константа.

Векторът на Пойнтинг има размерност на плътност на потока на енергията за единица време (с размерност [${\displaystyle W/m^{2))$]) и има посока, съвпадаща с посоката на разпространение на енергията на полето. Първият израз от дясната страна на уравнението показва степента на намаляване във времето на потенциалната или запасената енергия в разглежданата система. Изразът има две компоненти: едната е степента на промяна във времето на енергията на електрическото поле, а другата степента на промяна на запасената енергията на магнитното поле. Вторият израз в дясната част на уравнението съответства на източници на енергия, които могат да съществуват в разглеждания обем (токова плътност, породена от батерия или генератор в обема) или токова плътност, предизвикана от външни източници (индукционни токове). Трябва да се обърне внимание, че изразът ${\displaystyle {\vec {E))(t,{\vec {r)))\cdot {\vec {j))(t,{\vec {r)))}$ е положителен, когато съответства на източник в обема, и отрицателен при енергия, доставена от външен източник.

В интегрална форма уравнението на Пойнтинг се записва като:

${\displaystyle \oint _{(s)}{\vec {S)){\vec {ds))=-{\frac {\partial }{\partial t))\int _{(V)}\left[{\frac {\epsilon E^{2)){2))+{\frac {\mu H^{2)){2))\right]dv-\int _{(V)}{\vec {E))\cdot {\vec {j))dv}$,

Уравнението се получава, използвайки изразите ${\displaystyle {\vec {D))=\epsilon {\vec {E))}$ (${\displaystyle {\vec {D))}$ е векторът на електрическата индукция или плътността на електрическия поток) и ${\displaystyle {\vec {B))=\mu {\vec {H))}$ (${\displaystyle {\vec {B))}$ е векторът на магнитната индукция или плътността на магнитния поток), ${\displaystyle \epsilon }$ е диелектричната проницаемост и ${\displaystyle \mu }$ е магнитната проницаемост на средата. В този си вид уравнението изразява баланс на мощности, измервани във VA (за реактивната) и W (за активната мощност).

Векторът на Пойнтинг при електростатично поле е равен на нула. При такова поле няма електромагнитно излъчване.

• Сава П. Папазов, Самуил Л. Фархи. Теоретична електротехника, част 3. Държавно издателство Техника, 1988.
• Nathan Ida. Engineering Electromagnetics. Springer, 2004.
• S. Brandt, H.D. Dahmen. Elektrodynamik. Springer, 2005.