Тара (будизъм)

Вижте пояснителната страница за други значения на Тара.

Тара (санскрит: तारा, тара; тиб. སྒྲོལ་མ་, дролма) или Ария Тара позната като Джецун Долма (тибетски:rje btsun sgrol ma) в тибетския будизъм е бодхисатва, който винаги се проявява в женска форма, почитан в будистките школи на Махаяна и се появява като женски буда аспект във Ваджраяна приемственостите.

Тя е известна като „майката на освобождението“, и представлява добродетелите на успеха в работата, в практиката и в реализациата. В Япония тя е известна като Тарани Босацу и е по-малко известна като Туолуо в китайския будизъм.^[1]

Тара е тантрически Идам, към което практика се използва от практикуващите тибетските школи на Ваджраяна будизма за развиване на определени вътрешни качества както и за разбирането на външните, вътрешни и тайни учения относно състраданието и пустотата. Всъщност Тара е общото название на множество буди и бодхисатви, които имат сходен аспект. Те общо и най-правилно е да се разбират като различни страни на едно и също просветлено качество, а освен това често бодхисатвите са разбирани като метафорично изразени будистки добродетели.

Най-популярните форми на Тара са:

Зелената Тара е активната сила на състраданието
Бялата Тара е майчинският аспект на състраданието
Червената Тара е в свиреп аспект, който привлича всички добри неща
Черна Тарата дарява сила
Жълтата Тара дарява богатство и благоденствие
Синята Тара унищожава гнева
Читамани Тара е форма на Тара широко практикувана на нивото на Най-висшата йога тантра в школата Гелуг на тибетския будизъм, изобразявана като зелена и често в комбинация със Зелената Тара
Кхадиравани Тара (Тара на акациевата гора), която се явява пред Нагарджуна в гората Кхадиравани в Южна Индия, понякога е причислявана за „22-ра Тара“.

„Двадесет и едната Тари“ се почитат във всички школи на тибетския будизъм. Практиката включва рицитирането всяка сутрин на текст озаглавен „Във възхвала на Двадесет и едната Тари“.

Основната мантра на Тара е една и съща за будистите и хиндуистите, по този начин: ом таре туттаре туре сваха. Тя се произнася от тибетците и будистите, които следват тибетските традиции така: ом таре ту таре туре соха.