Танзимат (на арабски: التنظيمات; на български: Реорганизация) e понятие, което се свързва с период на обществени реформи в Османската империя, започнал с въвеждане на пакет от закони, обнародвани от султан Абдул Меджид I на 3 ноември 1839 г. при встъпването му на престола и завършил с приемането на първата османска конституция през 1876 г^[1].

Известна съставна част от реформите е т. нар. Гюлхански хатишериф, който бил проектиран да промени политическия живот в Империята. Всъщност реформите били започнати още от предшественика на Абдул Меджид, султан Махмуд II, който ликвидирал еничарския корпус, което трябвало да постави начало на нова политическа и административна организация (виж Реформи на Махмуд II). Последствията от законодателните промени не оправдали надеждите, възлагани на ерата на Танзимата в Западна Европа. Той така и не успял да реформира по същество Османската империя и де факто белязал началото на окончателния ѝ разпад, поне в Румелия.

• Edouard Engelhardt La Turquie et le Tanzimat ou histoire des réformes dans l'Empire Ottoman, 2 Vols, Paris, 1882 – 1884
• Nora Lafi Une ville du Maghreb entre ancien régime et réformes ottomanes. Genèse des institutions municipales à Tripoli de Barbarie (1795 – 1911), Paris, L'Harmattan, 2002, 305 p.
• Nora Lafi Municipalités méditerranéennes. Les réformes municipales ottomanes au miroir d'une histoire comparée, Berlin, K. Schwarz, 2005. ISBN 3-87997-634-1
• Lord Kinross The Ottoman Centuries: The Rise and Fall of the Turkish Empire, New York 1977
• Donald Quataert The Ottoman Empire, 1700 – 1922, Cambridge 2000

• Гюлхански хатишериф
• Хатихумаюн
• Миллет