Тангра
- Вижте пояснителната страница за други значения на Тангра.
| Тангра | |
 „Тангра“, худ. Александър Алексиев-Хофарт | |
| Характеристики | |
|---|---|
| Описание | върховен бог в древната тюркска, хунска, монголска, прабългарска и алтайска религия |
Тангра (срещано също като Тенгри или Тенгер) е името на върховния бог в древната тюркска, хунска, монголска, прабългарска и алтайска религия, наречена тенгризъм.
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]
Думата произлиза от тюркския корен teŋri / taŋrɨ със значение „бог“, „небе“. Той се сближава с шумерския бог Денгер. Според Старостин[1] значението „небе“ е вторично. Тюркският вариант на думата е Tanrı и означава „бог“. В монголските езици коренът taŋgarag означава „клетва“, а в тунгусо-манджурските taŋrān значи „разказвам“. Интересно е значението, което е придобила думата в унгарския език: tenger – „море“, което не изключва такова значение в прабългарския.
Името е свързано с върха Хан Тенгри в планината Тяншан. Този връх се е почитал като свещен.
Бог на прабългарите
[редактиране | редактиране на кода]До приемане на християнството през 864 г. Тангра (Небето) вероятно се е считал за върховен бог на прабългарите.[2] Сред доказателствата за бог Тангра в българския пантеон е Колоната от Мадара, съхранявана в Националния археологически институт с музей в София. На нея личи полуизтрит надпис на старогръцки, в който се разчита името Тангра – ТАГГРА (на гръцки „ГГ“ се чете „НГ“), а проф. Бешевлиев в своята дешифровка добавя и думата „бог“ (ΘYO).[3]
Като доказателство за тенгризма на прабългарите често се използва и сборник на Германската академия на науките от 1866 г. В монография вътре се цитира османско-турски препис на средновековен арабски текст с автор Ибн Кутайба, който на свой ред се позовава на неидентифициран византийски текст, където се споменава Божието име на разни езици, като в езика на прабългарите посоченото име е Тенгри:
| „ | Турски ръкопис, част от колекцията на Диц в Берлинската кралска библиотека, наред с най-различни неща съдържа и редица въпроси на византийски император (Ираклий) към (бъдещия халиф) Муавия, от които първият е „Кои са светите имена на славния Бог на всички езици?“ Халифът му ги назовава на 13 езика; между другото казва: „В езика на (пра)българите (въпросното име) е Tangry (bulghar dilinge tangry-dir)“.[4] | “ |
Други
[редактиране | редактиране на кода]На Тангра е наречена улица в квартал „Орландовци“ в София (Карта).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ С. Старостин. Етимологически бази от данни
- ↑ Прабългарски епиграфски паметници. проф. Веселин Бешевлиев. Издателство на Отечествения фронт, София 1981 г. стр. 52
- ↑ Надпис на колона от Мадара
- ↑ Берлинска библиотека, Сборник монографии на Германската академия на науките от 1866 г. стр. 662, архив на оригинала от 5 септември 2014, https://web.archive.org/web/20140905095825/http://bibliothek.bbaw.de/DAS_jpg/07-abh/1866/jpg-1000/, посетен на 5 септември 2014
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
