„Суше“ Suchete
Бронепалубният крайцер „Суше“ в Тулон, около влизането му строй
Флаг	Франция
Клас и тип	Бронепалубен крайцер
Следващ тип	Бронепалубни крайцери тип „Форбин“
Предшестващ тип	„Даву“
Производител	Arsenal de Toulon в Тулон, Франция
Служба
Заложен	октомври 1887 г.
Спуснат на вода	10 август 1893 г.
Влиза в строй	1894 г.
Изведен от експлоатация	утилизиран през 1906 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	3416 t (нормална)
Дължина	97,0 m
Ширина	12,0 m
Газене	6,1 m
Броня	на палубата: 80 mm (по скосовете: 100 mm); на бойната рубка: 70 mm
Задвижване	2 парни машини с тройно разширение; 24 водотръбни котли Belleville
Мощност	9500 к.с. (7 МВт)
Движител	2 гребни винта
Скорост	20,4 възела (37,8 km/h)
Далечина на плаване	4000 морски мили на ход 10 възела; Запас гориво: 836 t въглища
Екипаж	335 души
Въоръжение
Артилерия	6×1 164 mm; 4×1 100 mm; 8×1 47 mm; 8×1 37 mm
Торпедно въоръжение	7×1 355 mm ТА[1]
„Суше“ в Общомедия

Суше (на френски: Suchete) бронепалубен крайцер от 3-ти ранг на Националните военноморски сили на Франция, един от първите френски бронепалубни крайцери с малка водоизместимост. По същество представлява версия на крайцера „Даву“, но с водотръбни котли, вместо огнетръбни такива.

Кръстен е в чест на маршала на Франция Луи Габриел Суше, херцог Албуферски, герой от Наполеоновите войни, който особено се прославя със своите успехи против испанците в Каталония.

Най-характерните черти на „Суше“ за разлика от „Даву“ е удължения с 9 метра корпус, за да се съберат 24 котела вместо предишните 8. Предполага се така да се подобри и мореходността на крайцера. Иначе в конструкцията си „Суше“ повтаря „Даву“ с огромния плугообразен таран, скосената кърма и силно извитите бордове, с цел да се осигури по-добър ъгъл за обстрел на артилерията. Крайцерът първоначално получава масивни мачти с марсове, които впоследствие са сменени с леки такива.

От шестте 164 mm оръдия две се намират в носовата част и водят стрелба през амбразури, право по курса, останалите са разположени в спонсони, в централната част на крайцера.

Защитата на крайцера е от черупковидна (карапасна) бронирана палуба. Тя е над водолинията на 0,45 метра в централната част на кораба.

Силовата установка е захранвана с пара от 24 водотръбни котли модел на „Белвил“, които за първи път се поставят на френски кораб. Запасът въглища е 836 тона.

„Суше“ е заложен октомври 1887 г. на стапелите на арсенала на ВМС в Тулон. На вода е спуснат на 10 август 1893 г., а в строй влиза през 1894 г. Отписан от флота и предаден за скрап през 1906 г.

• Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
• Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.

• SUCHET protected cruiser (1894) ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно Суше (бронепалубен крайцер)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Суше (бронепалубный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

п б р Бронепалубни крайцери на ВМС на Франция Крайцери I ранг „Таж“ „Амирал Сесил“ „Д'Антрекасто“ „Гишен“ „Шаторено“ „Жюриен де ла Гравиер“ Крайцери II ранг „Сфакс“ тип „Алжер“ тип „Фриан“ тип „Декарт“ тип „Д’Ассас“ тип „Катине“ Крайцери III ранг „Даву“ „Суше“ тип „Форбин“ тип „Трюде“ тип „Линуа“ тип „Д’Естре“