Студена (област Перник)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Студена.
| Студена | |
 Кметството | |
  Студена  Студена | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1651 души[1] (15 март 2024 г.) 22,1 души/km² |
| Землище | 74,794 km² |
| Надм. височина | 789 m |
| Пощ. код | 2344 |
| Тел. код | 07715 |
| МПС код | РК |
| ЕКАТТЕ | 70038 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
| Община – кмет | Перник Станислав Владимиров (Движение за просперитет на Перник, ПДСД; 2019) |
| Кметство – кмет | Радослава Ангелова (БСП) |
| Студена в Общомедия | |
Студена е село в Западна България. То се намира в община Перник, област Перник.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Студена се намира в планински район на 25 км от София и на 15 км от Перник. Разположено е в надлъжна долина (запад – изток), заградена от южните предхълмия на Витоша и от източните на Голо бърдо.[2] В този смисъл то е щедро надарено със защита от студените и от засушаващите ветрове (фьон), със снегозадържане и водоизточници, с пасища и горски пояси, с богата флора и фауна.
Особено благодатна роля играе с притоците си р. Струма. Тя извира под Черни връх и в игра с варовиците и времето е оставила из пътя старите си корита, внезапно „чезнене“ и „потъване“ на водите в земните недра, дълбаене на пещери, каквато е например „Духлата“ край с. Боснек (най-дългата пещера в България), „Живата вода“ край Чуйпетлово, понора край Крапец и др. чудесии, свързани с легенди и предания, подхранващи дори старогръцката митология.
Флората край Студена е изключителна. Резерватът „Острица“ в Голо бърдо има над 700 вида висши растения – удивителната екосистема, определена от географската ширина и дължина, атмосферно налягане, влага, слънце и почвен състав.
Великолепни условия за ловен туризъм и отдих предоставя ловно стопанство „Витошко“, където функционира и държавната дивечовъдна станция „Витошко-Студена“ с развъдник за планинска пъстърва.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Над селото се намира некропол от втори век с 28 гроба и старо селище.
През Средновековието според някои изследователи е имало 13 църкви в района („Св. Георги“ и др.) [3][4] и заради тях през XV и XVI век са наричали местността Малка Света гора. От крепостта войводата Кракра Пернишки задържа 100 дни византийците там, преди да превземат София. Оттам идва и името Сто дена, което впоследствие става Студена. Тук е било третото училище в България и дори перничани до 1901 г., преди да започнат да развиват миньорството, са идвали да учат в Студена.[5]
Религия
[редактиране | редактиране на кода]Източно православие.
- Църква „Св. Архангел Михаил“. Обявена е за паметник на културата от национално значение.[6] Изграждането ѝ е започнато през 1837 година и е завършено през 1846 година. Храмът е осветен от гръцкия владика Матей Самоковски. Проектът е бил с външни кубета, но турският окръжен управител забранил това, „за да не дразнят иноверците“. Църквата е уникална с 3 вътрешни купола. Първоначално стените на започнатата църква са падали, тъй като мястото на изграждането ѝ е мочурливо. Тогава майстори от Брезник, но работили във Венеция, предлагат, за да бъдат по-здрави основите и да се избегне пълзящата влага, да бъдат побити дъбови колове (т. нар. пилоти), които имат трайност над 400 години, и така построяват храма.[7][8][9]
Църквата е изографисана през 1869 година от учителя в местното училище Константин Антикарев, родом от Самоков, търсен като зограф и в околните селища.[9] Царските двери са изработени от Янкул, който е син на поп Стойко, посечен от Сакъли бей. Сред стенописите се откроява образът на света Петка Българска. Отвън по вратата и по стените има вградени каменни плочи с християнски символи. На пода има поставена каменна плоча с двуглав орел и надпис 1880 година.[8]
При земетресението на 22 май 2012 г. храмът „Св. Архангел Михаил“ е сериозно повреден. Реконструкцията му е забавена с години поради несъобразен със спецификите му типов проект. През 2020 г. щетите са поправени.[7][9]
- Студенечки манастир „Св. пророк Илия“.[10][11]
- Средновековна църква „Св. Георги“, разположена край селото на един от хребетите на Голо бърдо.[3][4]
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Язовир „Студена“. Той е основен водоизточник за гр. Перник и региона. Поради това е забранен за посещения и риболов откъм вододайната зона – с. Студена.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- Събор на Спасовден
- Курбан на Архангеловден, патронния празник на църквата „Св. Архангел Михаил“. Отслужва се Света литургия, раздава се курбан за здраве, млади и стари с цветя и обредни хлябове почитат архангел Михаил. Смята се, че ако на този ден времето е ясно и падне слана, зимата ще е добра.[8][7]
Известни хора починали в село Студена
[редактиране | редактиране на кода]Кирил Ботев (20.4.1856 – 6.2.1944), генерал-лейтенант, брат на Христо Ботев.За да се предпази от бомбардировките на София, генерал-лейтенант Кирил Ботев отива да живее в с. Студена, Пернишко, където умира на 6 февруари 1944 г.
Други
[редактиране | редактиране на кода]Нос Студена на остров Анвер в Антарктика е наименуван в чест на село Студена.[12]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Село Студена
- ↑ а б Средновековна църква „Свети Георги“ с. Студена // museumpernik.com. Архивиран от оригинала на 2020-07-19.
- ↑ а б Свети Георги Студена
- ↑ Село Студена срещу държавата // segabg.com. Архивиран от оригинала на 2020-07-18.
- ↑ Държавен вестник, брой 100 от 1969 г.
- ↑ а б в 170 години от освещаването на местния храм „Св. Архангел Михаил“ честват жителите на пернишкото село Студена // bnr.bg.
- ↑ а б в www.studena.net
- ↑ а б в Как силната вяра спаси един храм от разруха // bnt.bg Вяра и общество.
- ↑ Разпределение на манастирите в българските планини
- ↑ Студенски манастир „Свети пророк Илия“ // svetimesta.com.
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Studena Point.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
