Стровия
| Стровия Стровија | |
| — село — | |
 | |
  Стровия | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Долнени |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 703 m |
| Население | 35 души (2002) |
| Пощенски код | 7507 |
| Стровия в Общомедия | |
Стровия (на македонска литературна норма: Стровија) е село в община Долнени на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]
Разположено е в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп между планините Даутица и Бабуна. Стровия е най-северното пелагонийско село. Край селото се намира манастирът „Свети Илия“.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Стровия е село в Прилепска каза на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от XIX век.[1] „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Строве (Strové) е посочено като село с 56 домакинства и 232 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Стровия е населявано от 434 жители българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Стровия е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 63 къщи.[4]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Стровия има 400 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]
По време на Първата световна война Стровия е включена в Костинската община и има 564 жители.[6]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Стровия като българско село.[7]
| Година | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 772 | 785 | 632 | 400 | 167 | 75 | 75 | 35 |
В 1961 жителите на селото са 632, в 1994 – 75 македонци, а според преброяването от 2002 година Стровия има 35 жители македонци.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 35 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
В селото е разположен манастирът „Света Неделя“, изграден на мястото на стар храм и осветен на 2 май 1976 година от епископ Ангеларий Пелагонийски.[9]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Стровия
Боце Перески (р. 1933), югославски офицер, генерал-майор от ЮНА и Република Македония
Величко Николов, игумен на манастира „Свети Спас“ в Зързе през 1860 година[10]- Иван Сивев, деец на ВМОРО[11]
- Любица Буралиева (р. 1952), северномакедонски политик
- Цветан Стровиянчето (? – 1906), български революционер от ВМОРО, четник при Панчо Константинов[12]
- Дамян Георгиев Шишков , кметски наместник в периода от 1941 до 1944 година[13]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 72-73.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 244.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 22 октомври 2007
- ↑ Манастир „Света Недела“, село Стровија // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-09. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 470.
- ↑ Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 398.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 101.
- ↑ Фонд 1095 ДАРМ
| |||||||||||
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
