Страцин
Тази статия е за селото в България. За селото в Северна Македония вижте Страцин (Община Кратово).
| Страцин | |
  Страцин  Страцин | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1415 души[1] (15 март 2024 г.) 89,8 души/km² |
| Землище | 15,761 km² |
| Надм. височина | 116 m |
| Пощ. код | 8222 |
| Тел. код | 05967 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 69746 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Поморие Иван Алексиев (ГЕРБ; 2011) |
| Кметство – кмет | Страцин Хасан Кралъ (ДПС) |
Страцин е село в Югоизточна България. То се намира в община Поморие, област Бургас
География
[редактиране | редактиране на кода]Страцин се намира на 29 km от общинския център Поморие и на 38 km от областния център Бургас. През селото минава река Хаджийска. Съседните села на Страцин са: Косовец, Бата и Просеник. В землището на селото има четири непроучени могили. Има и джамия, която е архитектурен паметник.
История
[редактиране | редактиране на кода]Старото име на селото е Ахлъ или Ахълъ. През 1803 година селото е разрушено от айтоския аян Сейфулла Одаджиоглу и свързани с него кърджалии.[2] На 24 април 1880 година, по време на турските бунтове, в Ахли се събират над 1000 жители от съседните села, включително въоръжени групи, като тази на Чобан Хасан, а на следващия ден част от тях се опитват да превземат завзетото от български войници село Белово.[3]
През август 1896 г. селото е арена на изборен скандал между привърженици на опозиционната либерална партия и управляващите консерватори.[4]
Село Ахлии е преименувано на Страцин със заповед МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
| Численост | |
| Общо | 1257 |
| Българи | 338 |
| Турци | 295 |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 619 |
Религии
[редактиране | редактиране на кода]В селото съжителстват християни и мюсюлмани.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Кметство, Народно Читалище „Иван Спасов – 1908 г.“, детска градина „Сребърно Звънче“, ОУ „Отец Паисий“, поща.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В Страцин има джамия и църква.
Православният храм „Свети Атанасий Велики“ е построен през 1937 г. [6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мутафчиева, Вера. Кърджалийско време. Пловдив, Издателска къща „Жанет 45“, 2008. ISBN 978-954-491-452-3. с. 306.
- ↑ Цачевски, Венелин. Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник. София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-260-6. с. 88 – 89.
- ↑ Свободен гражданин - седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Петър Хр. Генков, бр. 5, 28 август 1896 год, стр. 3
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ С П И С Ъ К на православните храмове в Сливенска епархия по духовни околии // Посетен на 06.04.2012.
| ||||||||
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
