Стефан Василев Беязов е български потомствен архитект,^[1] почетен член на редица творчески институти и сдружения в областта на българската съвременна и възрожденска архитектура.

Стефан Беязов е роден на 2 август 1936 г. в гр. София и завършва специалност архитектура във ВИСИ (Университет по архитектура, строителство и геодезия) през 1960 г.

Архитект Стефан Беязов – старши е автор на скицата за изграждане на паметник на Стефан Караджа, Хаджи Димитър и тяхната обща чета край Вишовград, открит през 1890 година в местността „Канлъдере”.^[2]

• 1960 – 1961 – Единна проектантска организация – гр. Хасково;^[3]
• 1961 – 1962 – главен архитект – гр. Копривщица;^[3]
• 1962 – 1967 – Единна проектантска организация – гр. София;^[3]
• 1968 – 1975 – главен асистент, ВИАС, катедра „Теория, история и въведение в архитектурата“;^[3]
• 1976 – 1989 – ръководител на творческо ателие в „Главпроект“;^[3]
• 1989 – 1992 – главен проектант в Международната академия по архитектура „Интерпроект“;^[3]
• 1992 – Управител на архитектурно бюро СД „Бесте-Беязов и съдружие“ (възстановено архитектурно бюро „Архитект Васил Беязов“ – 1936 г.);^[3]

• 1990 – 1992 – Председател на УС на Съюза на архитектите в България;^[3]
• 1993 – 1995 – Председател на Камарата на архитектите в България;^[4]
• 1995 – 1999 – Районен съветник в община „Средец“;
• 1998 – 2001 – Експерт към Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство на Народното събрание, представител на САБ;^[3]
• 2003 г. – Общински съветник Софийска голяма община, председател на Постоянната комисия по устройство на територията и жилищна политика;^[5]

• Читалище – гр. Смолян;^[3]
• Читалище – гр. Ихтиман;^[3]
• Хотел в гр. Банско;^[3]
• Целодневна детска градина „Евлампия Векилова“ – гр. Копривщица;^[3]
• Детски екологичен център – с. Ковачевци;^[3]
• Градоустройствен план на гр. Копривщица и редица проекти във всички обласи на архитектурата.^[3]

• Участие в международен симпозиум на ИКОМОС (Международен съвет за паметниците на културата и забележителните места), доклад – „Народната архитектура морална необходимост на съвременния човек“, публикуван в „Монументум“ тм XV-XV и в Мексико, 1975 г.^[3]
• Участие в международен семинар в Москва с доклад – за град Копривщица и грижата на архитектите, 1987 г.^[3]
• Изготвен проект за наредба „Устройство на селища с богато архитектурно наследство“, 1988 г.^[3]

• Сребърен медал на Международното биенале по архитектура за обект „Детски екологичен комплекс“, с. Ковачевци, 1985 г.;^[3]
• Орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен, 1986 г.;^[3]
• Архитект на годината, 1999 г.;^[3]
• Първа премия на международен конкурс организиран от Съвета на Европа на тема „Съвременни архитектурни намеси в провинциална среда“ за къща в гр. Копривщица, 1999 г.;^[3]
• Почетен гражданин на гр. София, 2006 г.;^[3]
• Почетен член на Камарата на архитектите в България, 2007 г.;^[3]
• Почетен гражданин на гр. Копривщица, 2008 г.;^[3]
• Награда „Златен век“ за принос в българската култура, 2012 г.;^[3]

• Далекогледна тръба, притежавана от Стефан Караджа и използвана от него в сраженията, за експозицията в къща-музей „Стефан Караджа“ в село Стефан Караджово.^[2]
• Възстановяване на увредения нос на Бюст-паметника на Михаил Маджаров в Копривщица и поставяне на надпис с годините на раждане и смърт на велия българин.^[6]

• Проекти и реализации на арх. Стефан Беязов и фамилия // citybuild.bg, 19 октомври 2016. Посетен на 4 октомври 2022.

• Беязов, Стефан. Обикновена архитектура или разказа на един архитект за неговия път в занаята. София, Беязов и син, 2013. ISBN 978-619-90177-1-5.

• Васил Беязов

Портал „Архитектура“          Портал „Биографии“          Портал „България“