Стан (село)
| Стан | |
  Стан  Стан | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 512 души[1] (15 март 2024 г.) 23,9 души/km² |
| Землище | 21,438 km² |
| Надм. височина | 170 m |
| Пощ. код | 9917 |
| Тел. код | 0537 |
| МПС код | Н |
| ЕКАТТЕ | 68744 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Шумен |
| Община – кмет | Нови пазар Георги Георгиев (БСП за България; 2019) |
| Кметство – кмет | Стан Валентин Димитров (БСП) |
Стан е село в Североизточна България. То се намира в община Нови пазар, област Шумен.
История
[редактиране | редактиране на кода]Късноантична и средновековна крепост Станата
[редактиране | редактиране на кода]Идентифицирана е като Новопазарско градище след наблюденията и проучванията на Анастас Иширков, Георги Баласчев, Карел Шкорпил и Стефан Недев. Намира се на 3 км северно по права линия от центъра на селото, върху рид на платото Стана. От запад, юг и изток е ограничено от стръмни ридове, а от север е издълбан изкуствен ров. Има неправилна форма с площ над 40 дка. Шкорпил отбелязва четири кули на северната стена и вход в северната част на западната стена. Съществувала е през периода V-XI век и вероятно охранява пътя към Марцианопол и Одесос. Надморска височина: 352 м. GPS координати: 43°22’09” С.Ш. и 27°16’07” И.Д.[2]
Землен вал при село Стан
[редактиране | редактиране на кода]Старобългарският землен вал при село Стан представлява широко отворена дъга, изпъкнала на изток, разположена в подножието на височината Стана. Североизточната отсечка се намира по двата бряга на река Капаклъдере и достига до покрайнините на селото. Източната отсечка пресича шосето Шумен – Варна и с южния си край достига до местността Коджамезар, североизточно от Зайчино Ореше. Южната отсечка е перпендикулярна на източната и се простира от северния склон на Еневското възвишение до местността Птича могила, североизточно от Енево (област Шумен). Общата дължина на вала е 5,2 км, като двата му края опират до брега на Капаклъдере. Земленият насип е широк до 15 м и е висок до 2,5 м. Ровът е с широчина 10 м и дълбочина 1,2 м.[3]
Най-добра точка за наблюдение на 910 метра от отбивката за село Стан, в посока Варна на пътя вдясно. Правата линия на вала си личи през нивата. Спуска се на 1,22 км в леко югозападна посока на юг от шосето. На същото място трябва да си личи и северно от шосето.
Варненски кръстоносен поход
[редактиране | редактиране на кода]Според минезингера Михаел Бехайм на 24 октомври 1444 г. сборната кръстоносна армия на Владислав III Ягело и Янош Хуняди достига укреплението Стан. След четиридневна обсада се разразява яростен бой, при който османският гарнизон е избит, а селището и крепостта са опожарени.[4]
Османски период
[редактиране | редактиране на кода]До 7 декември 1934 г. селото носи турското име Гьоджедии.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:[5][6]
|  |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 398 | 100.00 |
| Българи | 320 | 80.40 |
| Турци | 13 | 3.26 |
| Цигани | 48 | 12.06 |
| Други | ? | ? |
| Не се самоопределят | ? | ? |
| Неотговорили | 16 | 4.02 |
Религия
[редактиране | редактиране на кода]На 20 октомври 2019 г. Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Йоан освети новопостроен православен храм, посветен на Свети великомъченик Димитър Солунски. Това е първият храм на село Стан. Основният му камък е положен през 2013 г. и за 6 години храмът е изграден, благодарение на съдействието на кмета Валентин Димитров.
Други
[редактиране | редактиране на кода]След повече от 40-годишно прекъсване, през 2003 година театралната дейност при читалище „Просвета“ е възстановена. Сформирана е трупа от 15 участника-всички жители на селото. Трупата носи името на бележит читалищен деец от близкото минало – Симеон Русакиев. Първата постановка е „Женско царство“ от Ст. Л. Костов – 2004 г. Следващата е „Михал Мишкоед“ от Сава Доброплодни през 2005 г., а през 2006 г. се поставя „Свекърва“ от Антон Страшимиров.
През 2005 г. трупата участва в националния преглед на селските любителски театри, който се провежда в село Кортен. През трите сезона представления се играят в град Нови пазар и селата от област Шумен.
Ръководител на трупата е Пенка Златева, която до 2003 г. е ръководила театрален състав в град Нови пазар.
През 2010 г. читалище „Просвета-1924 г.“, организира първия по рода си в Община Нови пазар, детски събор за народно творчество „Слънчова люлка“. Вече две години в двора на читалището се събират над 130 деца от Нови пазар и селата на Общината, които ни радват със своя талант. Участниците в събора са на възраст от 3 до 18 г. Те се представят с песни, танци, театрални постановки, изложби на рисунки и предмети изработени от деца. През 2007 г., бе успешно представена пиесата „Хопа-тропа към Европа“.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Дремсизова-Нелчинова, Цв. и В. Антонова. Каталог на археологическите паметници в Шуменски окръг. С., 1975
- ↑ Петров, П. Образуване на българската държава
- ↑ Ст. Нeдeв. Пътищата на Владислав III и Мурад II през 1444 г. Сборник «Варна 1444», стр. 213.
- ↑ „Справка за населението на село Стан, община Нови пазар, област Шумен, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 9 януари 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 9 януари 2017. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 януари 2017. (на английски)
| ||||||||||
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
