Спрайт (на английски: sprite) в компютърната графика е двуизмерна побитова карта (bitmap), която е интегрирана в по-голяма сцена, най-често в двуизмерна видеоигра. Първоначално терминът „спрайт“ се отнася за обекти с фиксиран размер, които биват слепвани заедно чрез хардуер върху общ фон.^[1][2]

Системи с хардуерни спрайтове са аркадните игри от 70-те и 80-те години на миналия век, игрални конзоли като Atari 2600, Nintendo Entertainment System, Sega Mega Drive, персонални компютри като Commodore 64, Amiga, MSX, X68000 и други. Различният хардуер може да поддържа различен брой спрайтове, големината и цветовете на всеки спрайт и специални ефекти като омащабяване.

Хардуерното съединяване на спрайтовете се случва, когато всяка сканлиния се приготвя за изобразяване върху екрана (например CRT), без участието на централния процесор и без нуждата от кадрови буфер за целия екран.^[1] Спрайтовете могат да се позиционират или променят чрез настройване на атрибути по време на хардуерното съединяване. Броят спрайтове, който може да бъде изобразен на дадена сканлиния обикновено е по-малък от общия брой спрайтове, който е поддържан от системата. Така например, видеоконтролерът Texas Instruments TMS9918 поддържа 32 спрайта, но само 4 могат да бъдат изобразени на една сканлиния.

Процесорите в съвременните компютри, игрови конзоли и мобилни устройства са достатъчно бързи, че побитовите карти могат да бъдат изобразявани в кадровия буфер и без помощта на специален хардуер. Освен това, съвременните графични процесори могат да изобразяват огромен брой омащабени, завъртяни, изгладени и дори частично прозрачни картинки заедно с централния процесор.