Скопска епархия (Римокатолическа църква)
Тази статия е за римокатолическата епархия. За източнокатолическата вижте Струмишко-Скопска епархия. За православната вижте Скопска епархия.
| Скопска епархия | |
 Католическата катедрала „Пресвето сърце Исусово“ в Скопие | |
| Местно име | Dioecesis Scopiensis |
|---|---|
| Църква | Римокатолическа църква |
| Страна | Северна Македония |
| Подчинена на | Връхбосненска архиепископия |
| Център | Скопие |
| Катедрална църква | „Пресвето сърце Исусово“, Скопие |
| Съкатедрала | „Пресвето сърце Исусово“, Битоля |
| Предстоятел | Киро Стоянов |
| Сан | епископ |
| Скопска епархия в Общомедия | |
Скопската епископия (на македонска литературна норма: Скопска бискупија; на латински: Dioecesis Scopiensis) е епархия от латински обред на Римокатолическата църква в Северна Македония, суфраганна епархия на Връхбосненската архиепископия. Територията на епархията обхваща цялата територия на Северна Македония. От 2005 година начело на Скопската епископия е епископ Киро Стоянов.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода].jpg)
Епархията е основана в IV век като Дарданска архиепископия.
В 1656 година архиепископията отново става резиденциална е преименувана на Скопска.[1]
В 1680 година, заради мюсюлманския тормоз, архиепископ Петър Богдани мести седалището си в Янево. В 1821 година архиепископ Матей Красники мести седалището на архиепископията от Янево в Призрен, който остава седалище до средата на 80-те години, когато османските власти принуждават архиепископ Фулгенцие Царев да се премести в Скопие.[2]
На 29 октомври 1924 година става Скопска епископия. На 2 октомври 1969 година е обединена с титулярната Призренска епископия в Скопско-призренска епископия (Scopiensis-Prisrianensis). На 24 май 2000 година епархията отново е разделена на Призренска апостолическа администрация и Скопска епископия, суфраганен диоцез на Връхбосненската архиепископия.[1]
Епископи
[редактиране | редактиране на кода]
| Име | Име | Управление | Забележка | Години |
|---|---|---|---|---|
| Марин Скопски | споменат в 1204 г. | български униатски епископ[3] | ||
| Йохан Хелдин | Johann Heldin | 1460 - 1466 | викарен епископ на Бамбергската епархия | ? - 1466 |
| Беноа Варсалуни | Benoit Warsaluni | 10 ноември 1518 - ? | ||
| Стефан Закалински | Stephanus Zakalinszky | 1554 – 1564 †[4] | викарен епископ на Егерската епархия[4] | ? - около 1564[4] |
| Ференц Андрейш | Franz (Ferenc) Andreis | 20 юли 1571 – 1591 | викарен епископ на Естергомската архиепархия | 1525 – 11 април 1591[4] |
| Доминик Андреаси | 1592[4] или 1609[5] – 1625[4] | |||
| Йероним Щрасер | 20 март 1626[4] – 1628[4] | францисканец,[4] подал оставка[5] | ||
| Якинт Макриподарис | Hyacinthe Macripodari | 29 юни 1645[4] – преди март 1656 | в чанадски епископ | ? – 1672 |
| Андреа Богдани | Andrea Bogdani (Bogadano) | 6 март 1656 – 6 септември 1677 | подал оставка | 1600 – 1683[1] |
| Петър Богдани | Pjetër Bogdani | 8 ноември 1677 – ноември 1689 | 1621 – ноември 1689[1] | |
| Даниел Дуранти | Daniel Duranti | 11 декември 1690 – 29 юли 1702 | подал оставка[1] | |
| Петър Караджич | Peter Karagić | 25 септември 1702 – 1728 | ? – 1728[1] | |
| Микел Сума | Michael Somma | 15 ноември 1728 – 23 септември 1743 | подал оставка[1] | |
| Гьон Никола Казази | Joannes Nicolovich | 23 септември 1743 – август 1752 | ? – 1752[1] | |
| Томас Томичич | Thomas Tomicich | 26 септември 1753 – 1758 | подал оставка[1] | |
| Матия Мазарек | Mattaeus Massarech | 18 декември 1758 – 8 декември 1808 | 1726 – 8 декември 1808[1] | |
| Sede vacante | 8 декември 1808 – 8 март 1816 | |||
| Джовани Гасчи | Giovanni Gasci | 15 септември 1813 - ? | апостолически викарий[1] | |
| Матей Красники | Matthaeus Crasnich | 8 март 1816 – 25 октомври 1827 | 11 януари 1763 – 25 октомври 1827[1] | |
| Петър Шали | Pietro Sciali | 30 юли 1833 – 1839 | подал оставка | ? – 20 август 1854[1] |
| Sede vacante | 1839 – 14 юни 1864 | |||
| Гаспър Красники | Gashpar Krasniqi | 24 юни 1839 - 28 юли 1840 | апостолически викарий | |
| Рафаел Баршич | Rafael Barišić | 28 юли 1840 - 3 януари 1841 | апостолически визитатор | 24 юни 1796 – 14 август 1863 |
| Иван Топич | Giovanni Topich | 12 януари 1842 - 2 юли 1845 | лежки епископ, апостолически администратор, подал оставка | 1790 – 1868[1] |
| Урбан Богданович | Urban Nikola Bogdanovic | 30 септември 1845 - 2 юли 1863 | европски епископ, апостолически администратор | 1806 – 1863[1] |
| Дарио Бучарели | Dario Bucciarelli | 14 юни 1864 – 19 февруари 1878 | 7 април 1827 – 19 февруари 1878[1] | |
| Фулгенцие Царев | Fulgence Czarev | 28 март 1879 – 1 юни 1888 | в хварски архиепископ | 15 април 1826 – 9 юли 1901[1] |
| Андреа Логореци | Andrea Logorezzi | 15 юни 1888 – 29 декември 1891 | 25 октомври 1830 – 29 декември 1891[1] | |
| Паскал Трокши | Pasquale Trosksi | 10 януари 1893 – 29 април 1908 | подал оставка, в титулярен епископ на Наколия | 2 януари 1850 – 28 юли 1917[1] |
| Лазар Миеда | Lazare Mjeda (Miedia) | 14 април 1909 – 19 октомври 1921 | в шкодренски архиепископ | 6 март 1869 – 8 юли 1935[1] |
| Sede vacante | 19 октомври 1921 – 29 октомври 1924 | |||
| Янез Франчишек Гнидовец | Janez Franciszek Gnidovec | 29 октомври 1924 – 3 февруари 1939 | 29 септември 1873 – 3 февруари 1939[1] | |
| Смилян Франьо Чекада | Smiljan Franjo Cekada | 18 август 1940 – 12 юни 1967 | в титулярен епископ на Тибузабетум и коадютор архиепископ на Връхбосна | 29 ноември 1902 – 18 януари 1976[1] |
| Йоаким Хербут | Joakim Herbut | 2 октомври 1969 – 15 април 2005 | 14 февруари 1928 – 15 април 2005[1] | |
| Киро Стоянов | Киро Стојанов | 20 юли 2005 – | 9 април 1959[1] – |
Статистика
[редактиране | редактиране на кода]| година | население | свещеници | дякони | монаси | енории | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| кръстени | общо | % католици | брой | мирски | йеромонаси | кръстени на свещеник | мъже | жени | |||
| 1950 | 28.139 | 1.800.000 | 1,6 | 23 | 16 | 7 | 1.223 | 157 | 19 | ||
| 1970 | 45.000 | 3.000.000 | 1,5 | 31 | 24 | 7 | 1.451 | 7 | 188 | 20 | |
| 1980 | 56.000 | 3.550.000 | 1,6 | 36 | 28 | 8 | 1.555 | 8 | 149 | 21 | |
| 1990 | 66.500 | 4.078.000 | 1,6 | 48 | 40 | 8 | 1.385 | 8 | 147 | 25 | |
| 1999 | 78.600 | 2.300.000 | 3,4 | 52 | 50 | 2 | 1.511 | 8 | 104 | 25 | |
| 2000 | 13.000 | 2.300.000 | 0,6 | 12 | 11 | 1 | 1.083 | 1 | 37 | 7 | |
| 2001 | 4.000 | 2.350.000 | 0,2 | 4 | 3 | 1 | 1.000 | 1 | 14 | 2 | |
| 2002 | 4.000 | 2.350.000 | 0,2 | 4 | 3 | 1 | 1.000 | 1 | 14 | 2 | |
| 2003 | 3.500 | 2.350.000 | 0,1 | 4 | 3 | 1 | 875 | 1 | 14 | 2 | |
| 2004 | 3.572 | 2.350.000 | 0,2 | 6 | 3 | 3 | 595 | 3 | 14 | 2 | |
| 2010 | 3.650 | 2.350.000 | 0,2 | 6 | 3 | 3 | 608 | 3 | 14 | 2 | |
| 2014 | 3.662 | 2.350.000 | 0,2 | 7 | 7 | 523 | 15 | 2 | |||
| 2017 | 3.678 | 2.353.400 | 0,2 | 7 | 7 | 525 | 13 | 2 | |||
| 2020 | 3.672 | 2.341.240 | 0.2 | 6 | 6 | 612 | 12 | 2 | |||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ Scopiensis // Catholic Hierarchy. Посетен на 16 октомври 2015.
- ↑ Žutić, Nikola. Vatikan i albanci u prvoj polovini XX veka (do 1941). Beograd, Centar za savremenu istoriju jugoistočne Evrope, 2000. с. 15. (на сръбски)
- ↑ Николова, Бистра. Устройство и управление на Българската православна църква (ІХ-ХІV в.). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1997. с. 222.
- ↑ а б в г д е ж з и к Skopje // Magyar Katolikus Lexikon. Посетен на 31 октомври 2015.
- ↑ а б Милевъ, Никола. Католишката пропаганда въ България прѣзъ XVII вѣкъ. София, Царска придворна печатница, 1914. с. 152.
| ||||||||||
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
Cover photo is available under {{::mainImage.info.license.name || 'Unknown'}} license.
Cover photo is available under {{::mainImage.info.license.name || 'Unknown'}} license.
Credit:
(see original file).
