Синяк
| Синяк Άσκιο | |
_mountain_-_Ptolemaida,_Kozani_prefecture,_Greece.png) Планината Синяк, снимана от Влашка Блаца | |
  Местоположение на картата на Кожанско | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Гърция |
| Надм. височина | 2107 m |
| Синяк в Общомедия | |
Синяк[1] или Снежник[1][2][3][4][5] (изписване до 1945 година: Снѣжникъ, на гръцки: Άσκιο, Аскио или Σινιάτσικο, Синяцико, катаревуса: Άσκιον, Аскион или Σινιάτσικον, Синяцикон, на турски: Karlı Dağ, Карлъдаг) е планина в северната част на Гърция.[6]
Имена
[редактиране | редактиране на кода]От двете гръцки имена – Аскио е възроденото антично, а Синяцико е гръцката адаптация на българското име, което се използва в района. На карта от 1827 година е Sinazigos, от 1911 - Συνιάτσικον или Άσκον Συνάζυγον от 1934 година - Σινιάτσικον, по-късно Άσκιον и Σινιάτσικον и в най-новите карти само Άσκιον.[6]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Планината е разположена в Егейска Македония. На север е отделена от планината Мурик с Блацката котловина с Влашка Блаца (1330 m). На юг е отделена от планинската верига Велия (Мелия) чрез серията язовири на Бара (1050 m) на югоизток от Галатини (Конско). На запад е отделена от Мурик от река Мирихос (на надморска височина 850-700 m), която се влива в река Бистрица (Алиакмонас). На изток е отделена от планинската верига Карталдаг (Аетовуни) с шийката на Рахи (940 m), откъдето започват реките Бекревеникос и Клисура (Грацианис).[6]
В планината са разположени няколко влашки села като Влашка Блаца (днес Власти) и Ератира (Селица). Източно от Ератира, от югоизточната страна на връх Профитис Илияс, на височина 1120 m е впечатляващата пещера Агиотрипа с три камери и малко езеро. На южното било на Магула Макрияни (на надморска височина 1480 m), на 4 km от главния път Кайляри (Птолемайда) - Влашка Блаца, до платото Цилиминка или Цилиминкра е хижата на Кайлярския алпинистки ски клуб 60 места за спане.[7]
Скалите на планината са варовици и доломитови варовици.[7]
Изкачването до върха може да се направи или от хижата за около 3 часа или от селището Намата (Пипилища, 1140 m) за около 4 часа.[7]
| Име | Име | Височина | Местоположение |
|---|---|---|---|
| Агиос Христофорос | Σινιάτσικο | 2107 m[6] | |
| Агиос Прокопиос | Άγιος Προκόπιος | 1273 m[6] | в ЮИ част, З от Скити |
| Грепо | Αγριόχοιρος, Μπεγγίριον, Γκρέπο | 1406 m[6] | |
| Агроскордо | Αγρόσκορδο | 1427 m[6] | в З част, СИ над Ератира |
| Аналипси | Ανάληψη | 1281 m[6] | в Ю част, З от Галатини |
| Бели камино | Ασπρόπετρα, Άσπρη Πέτρα, Μπελικάμινο | 1115 m[6] | |
| Голина, Гулина | Γουλίνα | 1137 m[6] | |
| Гурнес, Менделорахи | Γούρνες, Μεντελοράχη | 1240 m[6] | |
| Гурнес | Γούρνες | 1135 m[6] | в Ю част, З от Галатини |
| Дракотрипа | Δρακότρυπα | 1923 m[6] | |
| Дио Лофи | Δύο Λόφοι | 1210 m[6] | в ЮИ част, СЗ над Скити |
| Исиоматаки, Микро Юрти | Ισιωματάκι, Μικρό Γιούρτι | 1212 m[6] | в ЮИ част, З от Скити |
| Каракаци Трипа, Каракас Трипа | Καρακάτση Τρύπα, Καρακάς Τρύπα | 1281 m[6] | в ЮИ част, И от Галатини |
| Кастрели | Καστρέλλι | 1140 m[6] | в Ю част, ЮИ от Галатини |
| Катрадзотис | Κατρατζιώτης | 1300 m[6] | в СЗ част |
| Кладери, Цубан Клади | Κλαδερή, Τσομπάν Κλαδί | 1127 m[6] | |
| Кокинобара | Κοκκινόμπαρα | 1177 m[6] | в ЮИ част |
| Корифи, Гува Караули | Κορυφή, Γκούβα Καραούλι | 1194 m[6] | |
| Куфопетра Гостерни | Κουφόπετρα, Γκοστέρνη | 1304 m[6] | |
| Мангутия | Μαγγούτια | 1581 m[6] | в централната част |
| Магула, Бекривеникос | Μαγούλα, Μπεκριβενίκος | 1608 m[6] | в И част |
| Магула | Μαγούλα | 1248 m[6] | в З част, южно от Намата |
| Магула Макрияни | Μαγούλα Μακρυγιάννη | 1538 m[6] | в С част |
| Маестрос, Хайстрос | Μαέστρος, Χάϊστρος | 1844 m[6] | в централната част |
| Масия Рахи | Μεσιά Ράχη | 1460 m[6] | |
| Мнимория | Μνημόρια | 1140 m[6] | |
| Барука, Барунка | Μπαρούκα, Μπαρούγκα | 1320 m[6] | |
| Бистерия | Μπιστέρια | 1000 m[6] | |
| Низами | Νιζάμι | 1831 m[6] | |
| Гри бунар | Ξηροπήγαδο, Γκρι Μπονάρ | 1281 m[6] | в ЮИ част |
| Падес | Πάδες, Πάδη | 1369 m[6] | в централната част |
| Палиострунга | Παλιοστρούγγα | 1194 m[6] | |
| Паратиритирио, Вита, Караули | Παρατηρητήριο, Βύθα, Καραούλι | 1307 m[6] | |
| Халепли | Περιστέρια, Χαλεπλή | 1321 m[6] | в И част |
| Петра | Πέτρα | 1360 m[6] | |
| Грембос | Πολύκορφος, Τσούκες, Γκρέμπος | 1346 m[6] | в ЮИ част |
| Профитис Илияс | Προφήτης Ηλίας | 1383 m[6] | |
| Профитис Илияс | Προφήτης Ηλίας | 1354 m[6] | в СЗ част, южно от Влашка Блаца |
| Пиргос, Даут Пиргос | Πύργος, Νταούτ Πύργος | 1507 m[6] | |
| Папра Полена, Дуливар | Σιδηρόπετρα, Πάπρα Πολένα, Ντούλιβαρ | 1041 m[6] | |
| Скарпа Пиргос | Σκάρπα Πύργος | 1646 m[6] | |
| Скафидаки, Скавадаки | Σκαφιδάκι, Σκαβδάκι | 1040 m[6] | ЮИ над Ератира |
| Скокос | Σκόκος | 1824 m[6] | в централната част |
| Сивриция | Σκοπιά, Σιβριτσιά Τεπέ, Σιβρίτζια | 1288 m[6] | в ЮИ част, З над Антотопос |
| Сувлия | Σουβλιά | 1760 m[6] | в централната част |
| Станес, Керслик тепе, Кереслик Лофос | Στάνες, Κερσλίκ Τεπέ, Κερεσλίκ Λόφος | 1393 m[6] | |
| Стафидас, Барунка | Σταφίδας, Μπαρούγκα | 1577 m[6] | в И част |
| Тумба | Τούμπα | 1200 m[6] | |
| Цаирия | Τσαΐρια | 1020 m[6] | |
| Цукари | Τσουκάρι, Τσικάρι | 1029 m[6] | |
| Каврандаси | Φρούριο, Καβραντάσι | 1101 m[6] | |
| Филурия, Филория | Φυλλουριά, Φυλλούρια | 1428 m[6] | в З част, С над Ератира |
| Фолеа, Струнга, Друнк | Φωλέα, Στρούγγα, Ντρούγκ | 1402 m[6] | в централната част |
| Месорахи | Μεσορράχη | 960 m[6] | |
| Паратиритирия, Караулия | Παρατηρητήρια, Καραούλια | 854 m[6] | в СИ част |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Карта на Македония. Мѣрка 1:500 000. Приложение къмъ книгата „Македония“. София, Картографически Институтъ, 1904.
- ↑ Въздухоплавателна карта въ проекция на Меркаторъ: Солунъ. Мѣрка 1:500 000. София, Изработена и печатана в Държавния географски институтъ. За служебно ползване, 1942.
- ↑ Административна карта на България. Мѣрка 1:400 000. Издава П. Атанасовъ. Съставилъ и изработилъ Г. Продановъ. Държавенъ географски институтъ, 1944.
- ↑ Карта България. Мѣрка 1:1,000,000. София, Книгоиздателскво Хр. Г. Дановъ - О. О. Д-во.
- ↑ Материали по изучаванието на Македония. София, Печатница Вълковъ, 1896. с. 128.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 366. (на гръцки)
- ↑ а б в Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 368. (на гръцки)
| |||||||
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
