Сеньория Негропонте
| Сеньория Негропонте | |
| 1204 – 1470 | |
 | |
| Столица | |
|---|---|
Сеньория Негропонте (на италиански: Signoria di Negroponte) е държава на кръстоносците от 1204 до 1470 г. на остров Евбея (наричан от италианците Негропонте, „Черен мост“) в Егейско море в средновековна Гърция.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Образувана е от западноевропейските латински кръстоносци през Четвъртия кръстоносен поход след падането на Константинопол през 1204 г. Тя е под влиянието на Република Венеция до завладяването на острова през 1470 г. от Османската империя. Латинското владение на острова е разделено на три господства, центърът с главен град Халкис, югът с Каристос и северът с Ореос. Затова неговите владетели се наричат също „три господари“ (terzieri или triarchs). Понякога те са дори разделяни и шест господари (sestieri или hexarchs) управлявали едновременно на Негропонте.
Първият владетел е Бонифаций I Монфератски († 1207), който основава и Солунското кралство. През пролетта на 1205 г. той остава господството на своя фламандски васал Жак II д’Авен, който с разрешение на Бонифаций, през август 1205 г. разделя Негропонте на три феоди, които дава на италиано-ломбардски рицари, и отива обратно във войската на Бонифаций. Югът (Каристос) той дава на Равано дале Карчери († 1216) от Верона, средната част (Халкида) на своя роднина Жилберто да Верона и севера (Ореос) на Пегораро дей Пегорари. След смъртта на Жак Авен ок. 1209 г. Равано дале Карчери остава единствен владетел, понеже Пегораро се връща в родината му, а Жилберто е умрял.
След смъртта на Равано през 1216 г. островът отново е разделен на три и управляван от трима. Със смъртта на императора на Латинската империя Хенрих Фландърски през същата година, Венеция поема владението над тримата господари, които произлизат от венециански или италиански фамилии. През 13 век тримата господари на Негропонте са от фамилите дале Карчери и да Верона, които са наследени от фамилиите Гизи, Гюстиниани, Сомарипа, Цорци и Ное.
През 1311 г. Негропонте става венецианска колония (Regno di Negroponte). През 1470 г. островът е завладян от Османската империя.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- John. B. Bury, The Lombards and Venetians in Euboia (1205 – 1303), in: The Journal of Hellenic Studies (JHS) 7 (1886), S. 309 – 352.
- Louis de Mas Latrie, Les Seigneurs tierciers de Négropont, in: Revue de l'Orient latin 1 (1893), S. 413 – 432.
- Charles Cawley, MLCC, Latin lordships in Greece: Euboea, Medieval Lands, Foundation for Medieval Genealogy, 2012
- Fine, John Van Antwerp. The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. University of Michigan Press, 1994. ISBN 978-0-472-08260-5.
- Kenneth M. Setton, Robert Lee Wolff, Harry W. Hazard, A History of the Crusades. Volume 2: The Later Crusades, 1189 – 1311. 2nd edition. University of Wisconsin Press, Madison WI u. a. 2005, ISBN 0-299-04844-6.
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
